Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Хайде де, Лари. Не мислиш ли, че малко преиграваш?

— Просто се махни.

Мамка му, помисли си Джеф, постоя мълчаливо една минута, после се отправи към изхода.

— Довиждане, Джеф — прошепна Мелиса. — Обади ми се някой път.

Когато се обърна, Джеф видя Дейв да излиза от банята. Докторът бавно повдигна ръка и помаха с пръсти.

— Чао-чао — изрази само с устни, после изпрати на Джеф въздушна целувка.

Том броеше минутите до затварянето, когато видя Картър да разговаря с някакъв мъж до входа на магазина. Мъжът беше млад, което не бе необичайно за място като „Гап“, но носеше костюм и вратовръзка, което вече беше. Том го прецени като „ще му се, ама не може“ — ще му се да е млад, модерен, да е в час, да е готин, но не може да бъде никое от горните. Последното, което му се искаше на Том, бе да го хванат да преобразява някого в края на работното време. Опита да се измъкне зад един подвижен рафт с летни рокли без ръкави, но Картър се оказа с бързо око.

— Това е той — чу се гласът му. Тъкмо показваше на човека къде се бе привел Том.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Том, появявайки се с неохота. Взря се в мъжа, чиято светлоруса коса видимо оредяваше на върха. „Ще му се, ама не може, никакъв шанс, по дяволите“ — помисли си Том.

— Том Уитман? — попита мъжът.

Тялото на Том се скова. Че откога някакъв си клиент ще го нарича по име?

— Да?

Мъжът измъкна голям книжен плик от кафявото си сако.

— За вас — каза той, обърна се и си тръгна.

— Какво, по дяволите, е това? — провикна се след него Том.

Мъжът побърза да изчезне през изхода на магазина.

— Кой беше този? — попита Картър и предпазливо се приближи.

Том разкъса плика, прегледа съдържанието му, очите му прескачаха от ред на ред, неспособен да проумее нито една фраза.

— Това да не е ограничителна заповед? — попита Картър и се наклони по-близо.

— Тази тъпа кучка.

— Жена ти е извадила ограничителна заповед срещу теб?

— Ще съжалява.

— Според това — започна Картър, намести си очилата и се доближи още по-плътно до него, — не ти се разрешава да се доближаваш на повече от триста метра от Илейн Уитман, родителите й или децата й.

— Моите деца — поправи го Том.

— Е, добре, на когото и да са, не можеш да се приближаваш на повече от триста метра от тях.

— Не мога, друг път.

— Ако го направиш, ще те арестуват.

— Тази тъпа крава.

— Хей, хей. По-кротко — предупреди го Картър и угрижено се огледа из все още претъпкания магазин. Няколко човека бяха престанали да разглеждат и се мотаеха наблизо. — Нали не искаш клиентките да си помислят, че имаш предвид някоя от тях?

Том смачка писмото в юмрука си, после ядосано го хвърли на пода.

— Това няма да й се размине.

Картър тутакси вдигна хартията и почна да приглажда гънките с пръсти.

— Да хвърляш нещата не означава, че са се оправили — поучително изрече той и отново пъхна писмото в ръцете на Том. — Трябва да подходиш умно към това. Трябва да премислиш всичко много внимателно.

Том бръкна в задния си джоб за мобилния телефон и се обади на Джеф в работата.

— Ти какво правиш тук още, чекиджия? — викна ядосано на Картър.

Картър отстъпи няколко крачки назад.

— Просто се опитвах да помогна — оправда се той, мъчейки се да звучи обидено и началнически едновременно.

— Искаш да помогнеш на някого ли? Тогава помогни на нея. — Том посочи една тийнейджърка с отрупани с блузи ръце. Картър тутакси се втурна на помощ.

— Фитнес „Елит“ — млад женски глас съобщи в ухото на Том.

— Дай ми Джеф. Спешно е.

— Боя се, че Джеф вече не работи тук.

— Какво? Какви ги говориш? — викна Том. Целият свят ли бе полудял? Какво ставаше?

— Джеф вече не работи тук — повтори гласът.

— Искаш да кажеш, че не работи днес?

— Искам да кажа, че вече не работи за фитнес „Елит“.

— И откога?

— Отпреди няколко часа.

— Напуснал ли е?

— Боя се, че ще трябва да питате него.

— Аз пък се боя, че ти нищо не знаеш, мамка му — сопна се Том и връзката тутакси прекъсна. — Мамка му! — Трябваше да се досети. Точно когато наистина му се налагаше да говори с Джеф, него най-удобно го нямаше. Набра номера на мобилния му телефон, но веднага се включи гласовата поща. Остави кратко съобщение — „Къде, по дяволите, си?“ — после опита да позвъни в апартамента му. Този път му вдигнаха на третото позвъняване.

— Ало? — обади се Кристин отсреща.

— Трябва да говоря с Джеф — съобщи Том без предисловия.

— Том?