Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Предполагам, че трябва да загрееш няколко минути на пътечката.

— Предполагам, че трябва — съгласи се Дейв и стъпи на машината.

Задник, помисли си Джеф, включи я и бързо увеличи скоростта й от първо на четвърто ниво.

— Разбрах, че снощи си бил в „Дивата зона“ — каза и увеличи на пета скорост, после на шеста.

— Реших просто да се отбия и да проверя мястото — призна Дейв, тичайки без усилие.

— Това включваше ли и проверка на гаджето ми?

Дейв изглеждаше искрено изненадан.

— Не съм сигурен, че разбирам за какво говориш.

— Аз пък съм сигурен, че разбираш.

Веждите на Дейв се събраха в основата на носа му, сякаш наистина се мъчеше да проумее нещата.

— Барманката ти е гадже? Нямах представа.

Джеф засили пътечката на седма степен.

— Мислех, че си щастливо женен мъж.

— О, да — потвърди Дейв. — Много щастливо.

— Щастливо женените мъже обикновено не се мотаят наоколо и не свалят чужди жени.

— Тя това ли ти каза? Че съм я свалял? Съжалявам, ако съм я оставил с подобно впечатление. Честна дума, не съм — увери го Дейв и Джеф повиши на осма степен. — Доколкото си спомням разговора, тя каза, че имала известен опит като манекенка — продължи той, движейки се в крачка, все още дишайки с относителна лекота. — Аз пък случайно познавам една голяма клечка сред фотографите. Снима топ манекенки. Снимките му са във всички списания. Обещах да ги свържа. Това е всичко.

— А-ха. Как се справяш с тази скорост? — попита Джеф.

— Като разходка в парка — отговори Дейв.

— Мислиш ли, че би могъл още малко?

— Давай.

Джеф увеличи от осем на девет и още по-бързо до десет, така че сега Дейв бягаше спринтово, един километър за пет минути. След две минути Дейв бе започнал да диша малко по-трудно. Ето ти, нещастнико, можеш да си пръхтиш така, докато сърцето ти се пръсне. Джеф го остави да бяга още две минути, гледаше как лицето му от розово стана червено и по темето му потече пот. Натисна бутона за изключване, чак когато видя, че Лари го гледа от другия край.

— Двайсет лицеви опори — каза той и посочи пода.

Дейв се засмя и тутакси се подчини, протегна крака зад себе си, сгъна ръце в лактите и почна да се оттласква от пода с длани.

— По-бавно — инструктира го Джеф и сложи на гърба му двайсеткилограмова тежест. Ако Дейв действително искаше той да „дава“, Джеф щеше да е повече от щастлив да му услужи. Какво правиш тук, задник такъв? Да не си мислиш, че е толкова лесно да ме уплашиш, колкото някоя жена, наполовина на моя ръст и тегло? Да не си мислиш, че ще ме впечатлиш, само защото можеш да направиш няколко лицеви опори? Ще ме впечатлиш, друг път, ти надут боклук такъв — продължи наум той.

— Навеждай малко по-ниско — изрече на глас. — Добре, сега вземи тези — каза, когато Дейв направи последната си лицева опора. Потта се стичаше от косата по бузите му, но Джеф все пак му подхвърли в ръцете тринайсеткилограмови дъмбели и го инструктира две минути да върви и повдига тежестите.

— Страхотно е за сърдечния ритъм, докторе. Да не говорим за бедрата — добави, когато забеляза загриженото изражение на Лари, когато Дейв потегли.

— Добре, сега лягай по гръб — инструктира го Джеф в края на двете минути, взе една надувна топка и я постави между краката на Дейв. — Ще изпълниш серия от сто коремни преси, прехвърляйки топката от ходилата към дланите.

— Сто?

— Прекалено много ли са за теб?

— Не-е — отговори Дейв и повдигна краката и трупа си едновременно, така че да прехвърли топката от ходилата към дланите си. — Лесна работа.

— Добре. Така този корем ще стане хубав и плосък. Забелязвам, че малко е почнал да увисва. Сигурен съм, че искаш да държиш средната възраст, колкото се може по-надалеч.

— Според мен, добра работа свършвам.

— Не е лошо — съгласи се Джеф. — И, като стана дума за работа, как така един ангажиран доктор като теб успява да си вземе свободни часове посред бял ден?

— Пропускам си обяда.

— Може би не е лоша идея. Давай по-бавно. Повдигай малко по-нависоко. Дръж тази брадичка по-ниско. — Копеле гадно. — Така е по-добре.

— Какво още имаш за мен? — попита Дейв, когато приключи с коремните преси.

— Серия повдигания на щанги, десет пъти — каза Джеф и добави четири плочи към вече тежката щанга, общо сто килограма. — Това би трябвало да укрепи цялото тяло. — Ако не те убие първо, помисли си Джеф. — Как е? Добре ли е така?

— Ще се справя с всичко, което предложиш — отговори Дейв и изръмжа от усилието, а рубиненочервеното му лице вече бе обляно в пот. Щом свърши десетте повдигания, той се хвана за коленете и се преви на две, дишайки тежко.