Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Фитнес „Елит“ — съобщи тя с обезпокоителна бодрост в гласа.

— Аз съм Джеф — каза й той. — Чуй, не се чувствам много добре. Цяла нощ съм повръщал — добави за по-голяма убедителност.

— О, тц-тц.

— Надявам се да е от нещо, което съм ял и до няколко часа да се почувствам по-добре.

— Дано да е така. Целият ти ден е запълнен с клиенти.

— Виж, дали не можеш да ги отложиш и кажи на Лари, че ще направя всичко възможно да се явя до обяд. — Това време би трябвало да е предостатъчно, помисли си Джеф.

— Пий много чай.

— Какво?

— Пий много чай — повтори Мелиса. — И препечени филийки със сладко. Без масло.

— Благодаря за съвета.

— Оправяй се — пожела Мелиса и затвори.

Джеф прибра отново телефона в джоба си и подкара от паркинга към улицата. След няколко минути вече караше по пътя към федералната магистрала и „Североизточна петдесет и четвърта“. Щеше да пристигне рано, но какво от това? Щеше да закуси нещо, да поуспокои нервите си и да се подготви за предстоящото, каквото и да бе то. Впрочем, защо ли беше толкова нервен?

— Няма абсолютно нищо, за което да се безпокоя — увери сам себе си на глас. — Всичко е под контрол. — Но още докато изговаряше думите, знаеше, че не са верни. — Мамка му — поклати глава той. Превръщаше се в същия лош лъжец като Том.

Ароматът на прясно кафе събуди Кристин около час по-късно. Беше сънувала Сузи, осъзна, докато отваряше очи, после бързо ги затвори наново и се помъчи да задържи избледняващия образ на младата жена с тъжните очи. Стана от леглото, уви се с розова копринена роба и зашляпа боса към кухнята.

— Ти си най-милото нещо в целия свят — каза на Уил, който вече бе седнал на масата, облечен в синя риза и кафяви панталони и хрупаше препечена филийка. — Как разбра, че точно от това имам нужда? — Тя си наля чаша кафе и вдиша силния аромат.

— Мога да ти направя бъркани яйца, ако искаш — предложи той.

— Майтапиш ли се? Умирам за тях — през смях каза Кристин. — От векове никой не ми е правил бъркани яйца.

— Е, те по случайност са ми специалитета.

Смениха си местата, Кристин седна на масата, а Уил отиде до тезгяха, усмихнаха се, когато раменете им леко се докоснаха.

— Не ме гледай. — Тя прикри лице с ръка. — На нищо не приличам.

— Изглеждаш прекрасно.

— Не спах добре и не съм си сложила никакъв грим. — Тя отпи от кафето си. Огромната чаша успешно прикри по-голямата част от лицето й.

— Без грим изглеждаш по-добре — отбеляза Уил. — Защо не си се наспала?

— Не зная. Май се притеснявах за онова, дето каза Том, че щял да убие съпруга на Сузи. Нали не мислиш, че го е казал насериозно? — Тя пак се сети за пистолета в дъното на чекмеджето и се запита, дали още е там.

— М-не — каза Уил, макар, в интерес на истината, да не бе убеден. Поведението на Том ставаше все по-нестабилно. Със сигурност бе само въпрос на време всичките тези приказки да експлодират в нещо доста по-зловещо.

— Предполагам, че това ранно позвъняване по телефона ти е попречило да спиш — каза Уил в опит да изтрие мислите за Том от съзнанието си. — Любезно е от страна на Джеф да отиде по-рано. — Той се приближи до хладилника и се пресегна за яйцата. — Две или три? — попита.

— Две.

Уил извади две грамадни яйца с кафяви черупки от кутията.

— С мляко ли ги предпочиташ или с вода?

— По твой избор — отговори Кристин.

— Аз ги предпочитам с вода. Така стават по-пухкави.

— Тогава да са по-пухкави. — Наблюдаваше го как чупи яйцата в една купа, после добавя вода, сол и пипер. — Обзалагам се, че си правил това за Ейми през цялото време.

— Понякога — отговори Уил. Споменаването на името й опари кожата му като ужилване на оса.

— И при все това, тя те е напуснала? Какво му е станало на това момиче?

— Може да е предпочитала пържени филийки.

Кристин се засмя и отпи от кафето.

— Колкото повече научавам за нея, толкова по-малко я харесвам.

— Какво си научила?

— Само онова, което си казал на Джеф.

— Което той тутакси ти е разказал. — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— Това проблем ли е?

— Той винаги ли ти казва всичко?

— Джеф не е точно господин Дискретност.

— На мен нищо не ми казва — призна Уил.

— Мъжете като Джеф не говорят с други мъже — разбиращо отсъди Кристин. — Не и за лични неща. За тях говорят с жени. — Тя остави чашата си на масата, повдигна десния си крак, така че да подпре пета на седалката на стола си, при което се разкри част от вътрешната страна на бедрото й, и подпря брадичка на коляното си.