Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Става все по-интересно — промърмори и се върна в кухнята с предмета в ръце.

— Джеф си е забравил портмонето — съобщи и го размаха пред Уил.

На вратата се позвъни.

— Сигурно е той. — Тя изтича до входа. — Забрави ли нещо? — попита и отвори вратата, но бързо се дръпна назад.

Лейни Уитмън закрачи към вътрешността на стаята. Беше с бяла тениска, сини дънки и силно намръщена физиономия.

— Кристин — поздрави тя и бързо премести поглед Уил. — А ти трябва да си прословутото братле.

— Лейни, това е Уил. Уил, запознай се с Лейни, жената на Том — представи ги Кристин, чудейки се какви ли още изненади ги очакваха през деня.

— Приятно ми е да се запознаем. — Уил си помисли, че Лейни никак не е толкова непривлекателна, колкото я изкарваше Том. Чертите й бяха може би малко необичайни и леко прекомерни за лицето, но въпреки това приятни.

— Джеф тук ли е? — попита тя. — Трябва да говоря с него за Том.

— На работа е.

Неочаквано Лейни сякаш щеше да избухне в сълзи. Тя стоеше неподвижно по средата на стаята, без да каже нищо.

— Дали да не отида там и да му занеса това? — предложи Уил и взе портмонето на Джеф от ръцете на Кристин.

— Да ви дам възможност да си поговорите, дами.

— Не, няма нужда — започна Кристин.

— Ще се върна по-късно — каза Уил, пренебрегвайки изражението в очите й, което му внушаваше да остане. Последното нещо, което му се искаше, бе да говори за Том.

— Радвам се, че се запознахме, Уил — каза Лейни.

— Аз също. — Той отиде до вратата и облекчено пъхна портмонето в джоба си. Брат ми ме спаси, без дори да подозира, помисли си и затвори след себе си. Трябваше да намери начин да му благодари.

— Искаш ли чаша кафе? — попита Кристин, придърпа робата си и пристегна колана на кръста си. — Уил направи голяма кана. Мисля, че има останало.

— Уил е направил кафе?

— И бъркани яйца.

— Том никога нищо не прави — отбеляза Лейни. — Освен бели — добави ненужно.

— Да ти донеса ли една чаша? — попита отново Кристин.

Лейни поклати глава.

— Не, благодаря.

— Искаш ли да седнеш? — Кристин посочи към дивана, където одеялото на Уил бе прилежно сгънато в единия край. Надяваше се Лейни да откаже, както за кафето и да измърмори някакви извинения, задето я бе обезпокоила толкова рано сутринта, но тя изглеждаше благодарна за предложението, потъна в меките възглавници и няколко пъти си пое дълбоко дъх. — Добре ли си? — попита Кристин и седна до нея.

— Всъщност, не. Чу ли за последния номер на Том?

Кристин кимна и придърпа робата над коленете си.

— Не искахме да викаме полицията. Наистина — каза Лейни. — Но какъв избор ни остави той? Какво друго можехме да направим? — Тя вдигна ръце във въздуха с дланите нагоре, пръстите й се свиха и отпуснаха, сякаш търсеха отговори. Кристин забеляза, че все още носи брачната си халка. — Цял ден ме следеше, първо до адвокатската кантора, после във фризьорския салон, където направи най-ужасната сцена, крещя ми пред всички и наговори такива отвратителни неща, че няма да повярваш. А после, около вечеря, паркира на улицата пред дома на родителите ми и седя там повече от час, вторачен в къщата. Майка ми толкова се разстрои, че не можа нищо да хапне. Баща ми така се ядоса, че искаше да излезе и лично да се разправя с него, но ние го помолихме да не го прави, затова извика полицията. Те дойдоха и го отведоха в управлението. Но не са могли да го задържат — формално, той не беше направил нищо незаконно, поради което се наложи тази сутрин да идем и да извадим ограничителна заповед срещу него. Не че смятам, че от това ще излезе нещо добро. Мисля, че даже още повече ще го ядоса. Какъв избор имам обаче? Опитах да се разбера с него, но без никакъв успех. Той не слуша. Никога не е слушал. А не мога да му позволя да ме преследва денем и нощем. Не мога да му позволя да разстройва родителите ми и да плаши децата. И съм наистина уплашена, Кристин. Ами ако направи нещо откачено? Ако се опита да отвлече децата?

— Не мисля, че ще направи подобно нещо.

— И аз така си мислех. Мислех си, че колкото и да е луд, никога не би направил нещо, с което да нарани мен или децата. Сега обаче не съм толкова сигурна.

— Той просто е разстроен. Напускането ти го завари неподготвен.

— Как може да е неподготвен? От месеци го предупреждавам, че това ще се случи.

— Не е мислел, че действително ще го направиш.

— А какво друго да направя? — гневно попита Лейни. — Какъв избор ми остави?

— Никакъв — побърза да отговори Кристин. — Повярвай ми, Лейни, разбирам те. Честно казано, дори се чудя, че го търпя толкова време.