Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Филмов режисьор? Импресарио? Телевизионен директор?

— С всички тях ли си се срещала?

— С всеки един.

— А с доктори?

— Какъв доктор?

— Рентгенолог. В „Маями дженерал“. — Той протегна ръка.

Кристин забеляза синините по кокалчетата му.

— Дейв Бигълоу — представи се той. — Радвам се да се запознаем.

Джеф тъкмо излизаше изпод душа, когато телефонът звънна. Навярно е Уил, помисли, докато увиваше тънка бяла хавлия около кръста си, и се втурна към апарата в спалнята. Уил го нямаше, когато Джеф се върна вкъщи към шест и нещо. Нямаше и бележка. Сигурно е излязъл някъде със Сузи, реши той, след като се бе показал като такъв глупак да я достави директно пред вратата на брат си. Моята врата, помисли си сега, грабна телефона от шкафчето до леглото и вдигна слушалката към ухото си.

— Ало?

— Джеф? Аз съм Ели. Моля те, не затваряй.

Брадичката на Джеф увисна към гърдите му.

— Как си, Ели? — Представи си как сестра му се полюлява от крак на крак, хапе със зъби тясната си долна устна, усуква с дългите си тънки пръсти кабела на телефона, а сиво-зелените й очи вече се пълнят със сълзи. Беше я попитал само как е, а тя вече плачеше.

Ели преглътна буцата в гърлото си.

— Добре съм. А ти?

— Никога не съм бил по-добре.

— Как е Кирстен?

— Кристин — поправи я Джеф.

— Извинявай. Разбира се, Кристин. Ще трябва да се запозная с нея някой ден.

Джеф не каза нищо, мократа му коса падаше по челото и страните му. Погледна се в огледалото над тоалетката и си каза, че май е време да се подстриже.

— Уил казва, че е страхотна — продължи Ели.

— Тогава трябва да е страхотна — произнесе Джеф подигравателно.

— Джеф…

— Как са Боб и децата?

— Добре са. Тейлър ще стане на две през август. Не мога да повярвам, че още не си го виждал — продължи тя, понеже той не каза нищо.

— Виж, Ели. Действително ме хващаш в неподходящо време…

— Трябва да си дойдеш, Джеф — примоли се Ели.

— Не мога да направя това.

— Нашата майка умира — съобщи му Ели. — Снощи състоянието й се влоши. Докторът казва, че й остава може би седмица, най-много две.

— Какво искаш да кажа, Ели? Че съжалявам? Не мога да кажа това.

— Искам да кажеш, че ще си дойдеш и ще я видиш, преди да умре.

— И това не мога да кажа.

— Защо не? Толкова ли ще ти бъде трудно да я изслушаш?

— Да — призна Джеф. — Толкова ще ми е трудно.

— Тя знае, че е направила грешка. Иска само да се извини.

— Не. Тя иска прошка — възрази Джеф. — Изобщо не е едно и също.

— Моля те, Джеф. Тя плаче през цялото време. Толкова много съжалява за всичко.

— Лесно е да съжаляваш, когато вече е твърде късно да направиш каквото и да било — каза Джеф.

— Не е непременно твърде късно — настоя Ели. — Не и за теб.

— Отдавна беше твърде късно. — Джеф свали телефона към шкафчето.

— Джеф, моля те… — чу да казва сестра му, преди да затвори.

Втренчи се в отражението си в огледалото.

— Някак си е твърде късно — каза.

— Радвам се да се запознаем, доктор Дейв Бигълоу. — Кристин стисна ръката на мъжа.

— Можеш да ме наричаш доктор Бигълоу — пошегува се той и Кристин му върна усмивката.

— Е, и какво точно прави един рентгенолог в „Маями Дженерал“? — попита тя.

— Разчита рентгенови снимки, поставя диагнози, лекува болните, оправя контузените, редовно върши чудеса.

— Нещо като това, което аз правя тук.

— Малко или много — каза Джеф и се засмя. — От дълго време ли работиш тук?

— От откриването. Около година, мисля. За първи път ли сте в „Дивата зона“?

— Да. Преместих се тук само преди няколко месеца. Едва започвам да се приспособявам.

— Откъде сте? — попита Кристин.

— Роден съм във Финикс. Но се преместих от форт Майерс.

— Наистина ли? Наскоро се запознах с някого от форт Майерс. Сузи някоя си. Познавате ли я? — Тя се засмя.

— Възможно е. Всъщност, познавах една Сузи. Пък и Форт Майерс не е чак толкова голямо място. Знаеш ли й фамилията?

Кристин поклати глава.

— Не мисля, че ми е казвала.

— Как изглежда?

Кристин видя отново как вратата на апартамента се отваря и Джеф въвежда младата жена вътре.

— Симпатична, с тъмна коса, бледа кожа — изрече набързо. — Много слаба.

— Не ми звучи познато. Често ли идва тук?

— Не. Само няколко пъти. — Запита се какво ли, ако изобщо нещо, се бе случило между Сузи и Уил. Когато се върна в апартамента да се приготви за работа, там вече нямаше никого.

— Ходили ли сте заедно на кино? — попита Дейв.

— Какво?