Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Случило ли се е нещо?

— Просто не си пасваме — каза тя.

Лари кимна разбиращо и се усмихна.

— Говори с Мелиса. Тя има програмата ми. Сигурен съм, че ще уредим нещо. — Когато обърна очи към Джеф, усмивката му се бе стопила. — Ще поговорим по-късно — каза той.

— Говори ли ви се за това? — попита Кристин, приведена над бара, изложила на показ щедрото си деколте. Голям бюст, съчувствен слушател — обикновено печеливша комбинация, гарантираща достоен бакшиш. И все пак мъжът на средна възраст, седнал на края на бара, стиснал чашата си с малцово уиски, изглеждаше странно безразличен.

— Хм-м? — отговори, без да вдига очи. Беше с бледа кожа, оплешивяващ и се потеше под бледосинята си риза. От почти цял час седеше на бара, унило подпрял бледа брадичка на нервните си длани.

— Помислих си, че може да искате да допълним това питие — каза Кристин.

— Добра идея. — Той си подаде чашата, без да вдига глава.

— Някакви специални желания?

— Каквото и да е — каза мъжът.

Кристин взе бутилка „Кънейдиън клъб“ от стъклената етажерка и наля още едно питие на мъжа, сипвайки му малко повече. Горкият, помисли си тя. По всичко личи, че има нужда. Напълни една чинийка с фъстъци и я побутна към него.

— Всичко наред ли е?

Мъжът премести поглед от фъстъците към фалшивия „Ролекс“ на китката си.

— Колко показва вашият?

Кристин си погледна часовника, стар „Булова“, който носеше вече повече от десет години.

— Шест и пет.

— И моят показва толкова.

— Някой закъснява?

— На някого са му вързали тенекия — отговори той и очите му потърсиха нейните.

Кристин му отправи най-съчувствената си усмивка.

— В колко часа трябваше да се срещнете?

— В пет и половина.

— Е, не се е забавила чак толкова. Може да е попаднала в задръстване. Или не успява да си намери място да паркира.

— Или няма да дойде — каза мъжът.

— Опитахте ли да й се обадите?

— Оставих три съобщения.

Входната врата се отвори и вътре влезе красива жена с дълга червена коса. Бе около трийсетгодишна, висока и слаба, обута в черни сатенени шорти и високи до бедрото черни кожени ботуши.

— Това тя ли е? — прошепна Кристин, като се стараеше да не изглежда прекалено изненадана.

— Господи, надявам се — каза мъжът, глътна корем и се накани да се изправи, когато вратата се отвори отново и един къдрокос мъж със слаби бедра и лукава усмивчица плъзна ръка около кръста на червенокосата, след което я целуна силно по устата. Смеейки се, те тръгнаха с долепени бедра към една маса в дъното. — Май не е тя. — Мъжът седна отново и отпусна корема си над сивите панталони.

— Не знаете ли как изглежда?

— Запознахме се в Интернет — призна той. — Казва се Джанет. От месеци си разменяме имейли. Това трябваше да е първата ни среща.

— Все още може да се появи.

— М-не. Няма да дойде. Аз съм идиот.

— Не сте идиот — възрази Кристин. Да, такъв си, помисли си тя. — Как се казвате?

— Майк. — Той се помъчи да се усмихне. — Тя ме нарича Мики.

Кристин погледна към входа с желанието вратата да се отвори и Джанет да се появи, озъртайки се за своя Мики. Но вратата си оставаше плътно затворена.

— Съжалявам — каза тя, след като мина още една минута.

Майк сви рамене, сякаш казваше: Какво да се прави?

Половин час по-късно барът бе почнал да се пълни, но Джанет все още я нямаше. Кристин наля на Майк нова чаша с уиски. „От мен“ — тъкмо се канеше да му каже, когато вратата се отвори и към бара тръгна една стилно облечена жена на средна възраст с цветни кичури и очила с рогови рамки.

— Може ли един джин с тоник, моля?

— Чудя се, дали случайно не се казвате Джанет? — с надежда попита Кристин.

— Не — отговори жената. — Аз съм Бренда. Защо — на Джанет ли ви приличам?

— Просто една игричка, която понякога сама си играя — каза Кристин и се опита да направи знак с очи на Майк.

— Джин с тоник, веднага.

— Ще седна ей там — Бренда посочи една близка маса.

— Е, какво мислите? — Кристин попита Майк веднага, щом жената се отдалечи.

— За кое какво мисля?

— За Бренда — каза Кристин и наля джин „Бийфийтър“ в една чаша.

— В какъв смисъл?

Кристин превъртя очи. Мъжете наистина ли са толкова непохватни?

— Вие сте сам. И тя е сама. Изглежда много мила. — Добави нужното количество тоник към бистрата течност.

— Бихте могли да й занесете това…

Мъжът погледна по посока на Бренда, без да вдига глава.

— Не проявявам интерес.

— Защо не?