Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

И затова ли сега се налагаше непрекъснато да се извинява?

Само че вече приключи с извиненията.

Светофарът на следващия ъгъл светна жълто, тя натисна газта и устремно премина кръстовището, като едва не се сблъска с една кола, която правеше ляв завой. Сузи ахна, отби вляво и вдигна крак от педала на газта.

Мога да я прострелям в крака, ако предпочиташ , чу да казва Том.

Вместо това, би могъл да застреляш мъжа ми , бе незабавният й отговор.

Наистина ли бе казала това?

Мислеше ли го?

Можеше ли да го направи?

— Какво ми става? — учуди се на глас, давайки си сметка, че през последните десет минути бе карала, без да има ясна представа къде отива. Също както през последните десет години от живота ми, помисли си и зави на изток към Бискейн Бей.

Скоро се озова в онази част на Маями, известна като „Брикел“. „Брикел“ се славеше с модернистичните си жилища и извисяващите се стъклени офис сгради, придаващи на Саут Бийч крайно чудноват вид. Построен през осемдесетте с финансиране, за което се мълвеше, че е дошло от пране на кокаинови пари, и пулсиращ с отчетлив латиноамерикански ритъм, „Брикел“ приемаше онова, което другаде би се сметнало за прекалено. Тук екстравагантността беше норма. Всичко беше прекомерно голямо, като се почне от ресторанти като „Кубинско кафе Бонгос“, в което удобно можеха да се настанят 2 500 човека, а бар-столчетата бяха във формата на тъпани 2 2 Бонго — малък тъпан, по който се удря с пръсти — Б.пр. , и се стигне до „Дуо“, американско бистро, в чийто списък с вина фигурираха повече от 600 бутилки. После идваше ред на нощните клубове. Поне дванайсет според последното преброяване и всичките се състезаваха за титлите Най-голям , Най-шумен , Най-оживен .

Сузи мина покрай склада, наречен Нощен клуб „Брикс“ и салон „Сънсет“, скорошни добавки към нощния живот на „Брикел“. Бе дошла тук с Дейв скоро, след като се преместиха в Маями, но така и не си дадоха труда да го посетят отново. Рекламите гърмяха за неговото „кинетично цветно осветление“, под което посетителите могат да танцуват на смесица от музикални стилове — хаус, латино, хип-хоп, — обаче Дейв каза, че предпочитал клубовете от другата страна на реката, на около десетина пресечки по на север. Тук беше и „Централен Метрополис“ — 5 100 квадратни метра, заети от млади, интоксикирани, наркоманизирани, отнесени хора, полюшващи се на оглушителния рев на електронната музика под поредица въртящи се цветни лъчи и искрящи диско топки; — както и „Ноктърнъл“ — 2 000 квадратни метра на три етажа и тераса, — за построяването на който бяха отишли грубо дванайсет милиона долара. Тук беше и „Спейс“ — подобен на пещера лабиринт на множество нива, излъчващ оглушителна енергия, където танцьорите употребяваха тузарски наркотици, а диджеи с големи имена правеха от пластмасата злато. Бяха го посетили няколко пъти, макар че истинският купон не почваше преди малките часове на утринта. Последният път обаче Дейв я бе обвинил, че се заглежда по някакъв сервитьор и буквално я бе извлякъл от клуба, държейки я за врата, като кученце, което не се подчинява. Излизането им бе съпроводено от леки аплодисменти. Насилието трябваше да се насърчава, в края на краищата. Никой не ги бе последвал да види, дали тя е добре.

Дали някой изобщо ще забележи, ако изчезна от лицето на земята, питаше се от години. Щеше ли някой да го е грижа?

Уил, помисли си и милото му лице сякаш проблесна в предното стъкло. Уил би забелязал. Уил би го било грижа. Тя докосна устата си и отново почувства меката му целувка, нежния му допир.

Точно там е проблемът, даде си сметка Сузи и спря колата до тротоара пред салон „Заложна къща“, втренчена в оригиналната табела „Изкупуваме злато“, подсилваща преднамерено бедняшкия външен вид на клуба. Уил бе прекалено мил, прекалено нежен. Меките му, търпеливи целувки й подсказваха, че е неспособен на умишлена жестокост, че не би бил в състояние никога да убие друго човешко същество.

Том бе съвсем друга работа. Жестокостта му прилягаше като втора кожа. Тя без усилие течеше във вените му, съпроводена с равни дози ярост и наглост. Сам си търсеше боя. Освен това имаше пистолет.

Но макар да знаеше, че за Том не би било проблем да отнеме нечий живот, тя също така трябваше да признае, че е откачалник, както каза Уил. Не би могла да разчита той да свърши необходимото, без да се забърка с него или пък да му позволи да поиска твърде много в отплата.