Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Не е мой тип.

— Защо? — повтори Кристин.

— Твърде стара е за мен.

— Твърде стара? Какво говорите? Вие на колко сте години?

— На четирийсет и шест.

— Тогава? Тя не може да е на повече от четирийсет.

— За мен е прекалено стара — повтори мъжът. — Границата ми е трийсет и пет. Освен това, трудно може да се нарече красавица. — И се пресегна за чашата си с уиски.

Ти майтап ли си правиш с мен? — мълком възкликна Кристин. Поглеждал ли си се наскоро в огледалото? Какво им става на мъжете, зачуди се тя. Да не би да бяха вътрешно програмирани да виждат само онова, което им се иска?

— Дванайсет долара дотук — наежи се тя.

Мъжът побутна двайсетдоларова банкнота върху тезгяха.

— Върнете ми шест — каза той.

Сметкаджия, помисли си Кристин, отброявайки шест еднодоларови банкноти. И като си помисля, че ми стана мъчно за тази невестулка. Тя даде джина на Бренда на една минаваща наблизо сервитьорка.

— На трета маса.

— И така — Майк надигна чашата си. — До колко часа работите?

— Затваряме в два часа.

— Това е малко късничко за мен. Мислиш ли, че можеш да се откъснеш по-рано?

— Какво?

— Попитах, дали не можеш да си тръгнеш по-рано.

— И защо да го правя? — сваля ли ме, зачуди се Кристин с гадно чувство в стомаха. Ето какво става, когато си мил с хората, помисли си тя.

— Хрумна ми, че бихме могли да хапнем по-късно някъде.

— Съжалявам. Не мога.

— Друг път навярно?

— Не смятам, че приятелят ми би бил особено доволен от такова нещо.

Майк пресуши уискито си на две големи глътки, отблъсна се от бара и се надигна.

— Ами, добре. Не можем да обвиняваме човек, че е опитал нали?

— Не бих си го и помислила — отговори Кристин. — Всичко хубаво.

Проследи с поглед как той лъкатуши към изхода. Надяваше се, че има достатъчно ум в главата и ще си вземе такси. Погледна към Бренда, която деликатно отпиваше от джина и гледаше тъжно към празното място от другата страна на масата. Не, помисли си, умът на Майк бе изцяло в гащите. Защо ли мъжете са достатъчно умни да управляват света, а са тъй глупави, че не знаят кое е добро за тях?

— Справихте се много добре с това — откъсна я от размислите й някакъв мъжки глас.

Кристин се стегна.

— Предполагам, че често ви налитат — продължи мъжът. Бе някъде към четирийсетте, изрядно красив с раирания си костюм и морскосиня вратовръзка. Не го бе видяла да влиза и се зачуди от колко ли време бе седял там.

Кристин отмина забележката, която общо взето също беше някаква задявка.

— Какво да ви предложа?

— Водка с лед.

— Водка с лед, готово.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Не чух такъв.

Той се засмя.

— Права сте. Беше предположение.

Тя му подаде питието.

— В такъв случай, правилно предположихте. Дванайсет долара — каза тя. — Освен, ако не искате още нещо.

Той й подаде петдесетдоларова банкнота.

— Задръжте рестото — каза и Кристин побърза да пъхне парите в джоба си, преди да е размислил или да е разбрал, че е направил грешка. В изражението й нямаше и следа от изненада или прекомерна благодарност.

— Тези смешници наистина ли си мислят, че имат шанс с някоя като вас? — попита мъжът.

— Не можем да обвиняваме човек, че е опитал — повтори тя думите на Майк. — Или поне така ми казаха.

Мъжът се засмя.

— Само дето е твърде старомодно.

— Предполагам, че има и по-лоши неща.

— Сигурен съм, че има.

— Хей, Кристин — провикна се от другия край на бара един мъж. — Може ли още две бири?

— Идвам веднага. Извинете — каза на мъжа пред себе си тя.

— Не бързайте. Аз ще съм точно тук.

Минаха почти десет минути, преди Кристин да се върне.

— Ама че кресльовци — засмя се тя на шумната врява в другия край на бара. — Как се справяте с това питие?

Мъжът вдигна чашата си.

— Тъкмо съм готов за още едно.

— Още една водка с лед пристига.

— Кристин ли се казвате? — попита той.

— Да.

— Хубаво име.

— Благодаря.

— Е, кажи ми, Кристин — започна мъжът, като с лекота изговори името й. — Каква искаш да станеш като пораснеш?

Кристин изпъшка наум, но усмивката й не помръдна. Бе очаквала доста по-добро попадение от това.

— В случай, че не сте забелязал, вече съм достатъчно голяма.

— О, забелязах. Много си красива.

— Благодаря.

— Твърде красива, за да работи в бар.

— Да не би на това място да ми подавате визитката си и да ми казвате, че сте фотограф или търсач на модели?

Той се засмя.

— Не съм фотограф, нито търсач на модели.