Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Какво означава това?

Том сви рамене.

— Означава, че зная къде е. Тя и децата са при родителите й — продължи без подкана. — Кучката се прибра преди около час. И оттогава не се е появявала. Сега сигурно си довършват вечерята.

Отново мълчание. После:

— Паркирал си пред къщата им — заключи Джеф.

Том си представи как Джеф клати невярващо глава.

— Не — захили се той. — Паркирал съм три къщи по-надолу.

— Мамка му — възкликна Джеф. — Майтапиш ли се?

— Не е кой знае какво. Те не знаят, че съм тук.

— Сигурен ли си? — Въпросът на Джеф показваше, че самият той никак не бе сигурен.

— Дяволски сигурен. Искаш ли да се обзаложим?

— Искам да се пръждосваш оттам.

— Просто си пазя интересите.

Джеф шумно въздъхна.

— Добре, виж. Прави, каквото искаш. Аз отивам в „Дивата зона“ след около час. Ако искаш да се видим там, чудесно.

Том погледна през предното стъкло към просторната, обвита с лиани къща, в която живееха родителите на Лейни. Забеляза, че като че ли всички лампи в къщата бяха запалени, въпреки че навън все още бе съвсем светло. Изсумтя подигравателно. Лейни вечно му дуднеше за пестенето на енергия, обикаляше след него от стая в стая, загасяше лампите, които той бе светнал, изключваше уреди, които не се ползваха в момента, цитираше най-различни експерти какво били казали за глобалното затопляне. Каква лицемерка, помисли си той, измъкна нова цигара от предния джоб на синята си карирана риза и я запали.

Входната врата на вилата внезапно се отвори и се показа един мъж — нисък, широкоплещест, с гъста черна коса, сивееща на скулите. Няколко секунди постоя неподвижно на прага. Помръдна едва когато малкият му внук го хвана през коленете.

— Коуди — прошепна Том.

— Какво? — попита Джеф.

— Дядо, хайде — пищеше Коуди. — Твой ред е да се криеш.

— Том — каза Джеф. — Там ли си още? Какво става?

— Сам, какво правиш там? — провикна се женски глас от вътрешността на къщата. Гласът й се понесе над улицата.

— Хайде, дядо. Ела да играем.

— Том? — попита Джеф. — Том? Обади се.

— Няма начин да позволя на тази кучка да ми отнеме децата — заяви Том, когато бащата на Лейни влезе обратно в къщата с Коуди и затвори вратата след себе си.

— Том, чуй ме. Не прави нищо глупаво.

— Ще се видим след час — каза Том и затвори.

— И така, аз говорих с Джеф — каза Ели.

Уил се облегна на пейката в парка, на която седеше от почти час, мъчейки се да успокои нервите си след шокиращите събития от следобеда. В един миг Сузи бе в обятията му, в следващия Том размахваше пред лицето му пистолет. Какво се бе случило, по дяволите? Действително ли беше предизвиквал Том да го застреля? Уил протегна краката си напред и премести мобилния телефон от лявата в дясната си ръка, осъзнавайки, че ръцете му още треперят.

— Кога говори с него?

— Преди двайсет-трийсет минути.

— И? — Уил дочу детска глъчка някъде отзад. Представи си Ели в миниатюрната й кухня, светлокестенявата й коса пада на леки вълни покрай брадичката, бузите й леко поруменели, а двете й деца тичат в кръг около нея.

— Казва, че няма да дойде.

— И ти си изненадана, понеже…?

— Не съм изненадана. Разочарована съм.

— Можеш ли да го обвиняваш, наистина? — попита Уил.

— Не че го обвинявам. Тейлър, престани да удряш Макс.

Уил се изкикоти. Представи си щурата си двегодишна племенничка как поваля по-кроткия си петгодишен брат.

— Просто смятам, че действително е важно за душевното му здраве да види нашата майка, преди тя да умре.

— Не бих се безпокоил твърде много за душевното здраве на Джеф.

— Той трябва да си даде сметка за чувствата си — каза Ели.

— Мисля, че Джеф е напълно наясно с чувствата си — заяви Уил. — Той мрази майка си и в червата.

— Зрелите хора не се мразят в червата — възрази Ели.

Уил сви рамене. Ели бе завършила психология в колежа. Нямаше смисъл да спори с нея. Особено, когато беше права.

— Трябва да поговориш с него — настоя тя.

— Говорих — изтъкна Уил. — Не ще и да чуе.

— Трябва да го убедиш.

— Откажи се, Ели. Той няма да се върне.

— Ами ако говориш с Кирстен?

— Кристин — поправи я Уил.

— Както и да е — нетърпеливо каза Ели. — Може би тя ще успее да го убеди.

— Повярвай ми — започна Уил. — Тя знае кога не си струва да опитва.

— Това е и в неин интерес — настоя Ели.

— В какъв смисъл? — Думата се изплъзна от устата му, преди да успее да я спре. Последното нещо, което му се искаше, бе да продължава още този разговор.