Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

А тя не бе склонна да замени един психопат с друг.

Което означаваше, че остава само Джеф.

С нахаканите си приказки, цинизма и не чак толкова много ум, колкото сам си въобразяваше, Джеф бе именно човекът, който Сузи търсеше. Едва ли не болезнено горделив със сексуалната си мощ, той също така страдаше и от наранена гордост. Отчаяно се стремеше да се докаже — пред жените, пред мъжете, но най-вече пред самия себе си. Фалшивото перчене на повърхността трудно прикриваше уплашеното малко момче вътре. А уплашените малки момченца можеха лесно да бъдат манипулирани.

Мога ли да го направя, запита се Сузи, докато наблюдаваше как една двойка тъмнокоси мъж и жена минават прегърнати покрай нея на зигзаг. Мъжът бе поне с една глава по-висок от жената и може би с двайсет години по-млад. Спряха на ъгъла, младежът се пресегна и хвана задника на жената през жарсената рокля в ярки цветове. Тя отметна глава назад между лопатките на раменете си и се разсмя, а мъжът покри оголилия се врат с целувки.

Кой кой ли използва, зачуди се тя.

Кой кого използва, би я поправил Дейв.

Сузи простена, дълго и звучно.

Да, мога да го направя, реши в същия този момент, отвори прозореца на колата и вдиша втурналия се насреща й топъл и влажен въздух. Можеше да използва както Джеф, така и Том, така и Уил — по дяволите, можеше и тримата да използва, ако се наложи да й помогнат да се отърве от Дейв. Отдалечи колата от бордюра и ускори надолу по улицата по посока на 1–95.

Оставаха само два въпроса: кога и как?

— Добре, Нора. Единият крак пред другия, не толкова разкрачено, точно така. Дръж гърба си изправен. Добре. А сега, клекове. По десет на всяка страна.

— Мразя клековете.

— Зная — каза Джеф и погледна към часовника на стената срещу огледалата. Беше почти четири часа. Дали Сузи бе все още с Уил в апартамента му? Случило ли се бе нещо помежду им?

— Няма полза от тях — хленчеше Нора Стюарт.

Още пет минути и ще ми се махне от главата — каза си Джеф, молейки се за търпение. Нора бе една от най-неприятните му клиентки, стара брантия с крушовидна форма, вечно оплакваща се за нещо: в стаята било прекалено топло, музиката твърде вулгарна, упражненията много трудни.

— Повярвай ми, клековете са много полезни за седалищните мускули — увери я той. Спомни си как Сузи бе застанала до рецепцията, как го бе гледала в пекарната.

Мислиш, че съм тук заради теб? — бе попитала тя.

Дяволски вярно. Достатъчно добре познаваше жените, за да знае кога проявяват интерес. Сузи определено проявяваше. И независимо какво казваше или отричаше, интересът й не бе към Уил.

Нора Стюарт превъртя тежко гримираните си кафяви очи към тавана, големите й червени устни се провесиха към брадичката в ярко изразена гримаса. Неестествено черната й коса бе провиснала над заоблените рамене, правейки ясно видима всяка една от четирийсет и трите й години.

— Ако проклетите клекове са толкова полезни, как така задникът ми продължава да стига на шейсет сантиметра от земята?

— Но това е с трийсет по-нагоре от преди — отговори Джеф, надявайки се да я разсмее.

— Това смешно ли трябваше да бъде? — попита вместо това Нора с ръце на бедрата. — Лари, струва ми се, че току-що ме обидиха. — По тона й не можеше да се разбере шегува ли се или не. Майтап на квадрат, обичаше да казва сестра му.

Лари се обърна от мястото си в другия край на салона, където слагаше две деветкилограмови стоманени тежести на 45-килограмова щанга. Той измъкна слушалката на ай–пода от ухото си.

— Съжалявам. Проблем ли има?

— Не зная — каза Нора, гледайки към Джеф. — Има ли?

— Какво ще кажеш да пропуснем клековете днес? — попита той.

— Добра идея. От клекове клечо не се става. — Нора се разсмя на собствената си шега.

Още се кикотеше, когато той метна на пода едно кече и й каза да легне по гръб.

— Какво? Това ли е всичко? Вече ще ме разтягаш? — попита Нора. — Свършихме ли?

— Четири часът е.

— Е, и? До три и десет не бяхме почнали.

— Понеже ти закъсня с десет минути.

— Казах ти — нищо не можеше да се направи.

— Разбирам, но ме чака друг клиент. — Джеф посочи към Джонатан Кеслър, който вече загряваше на пътечката.

— Плащам много пари за тези часове.

— Оценявам го.

— Не мисля.

— Проблем ли има? — отново попита Лари, приближавайки се полека.

— Искам да направя промяна — заяви Нора. — От следващата седмица предпочитам ти да си ми треньор.

Лари погледна от Нора към Джеф и пак към Нора.