Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Какво, по дяволите? — възкликна Уил и скочи от мястото си.

— Мислиш ли, че старото приятелче Дони я чука?

— Махни това проклето нещо оттук.

— Трябваше и него да го гръмна. За всеки случай.

— Махни пистолета, Том.

— И какво ще ми направиш?

— Махни пистолета, Том — чу се глас от около метър разстояние.

Том се извърна по посока на гласа, а Уил затаи дъх.

Сузи пристъпи в центъра на стаята.

— Махни пистолета — каза тя.

Том отстъпи крачка назад.

— Ти какво правиш тук? — гневно произнесе той и погледна от Уил към Сузи, после отново към Уил. — Мамка му, човече. Вкарал си гол?

— Ти май изгуби сто кинта — обади се Сузи.

— Мамка му. Трябваше да те застрелям само заради това.

— Споко — каза му Уил. — Парите ти са в безопасност.

— Не си ли вкарал гол?

— Вкара — каза Сузи.

— Не съм — възрази Уил.

Том отпусна пистолета, но не направи опит да го прибере.

— Не ми казвайте, че съм прекъснал нещо.

— Както винаги, безупречно си преценил кога да се появиш.

— Всъщност, тъкмо си тръгвах — каза Сузи.

— Не — бързо каза Уил. — Остани още малко. Том е този, който си тръгва. Нали Том?

Том тутакси зае предишното си място на бежовия кожен фотьойл.

— Не ми изглежда като да отивам някъде.

— Наистина трябва да тръгвам — повтори Сузи.

— Тя си има съпруг, забрави ли?

Сузи се упъти към вратата.

— Мъжът ти ли ти направи това на лицето?

— Какво? — Ръката й се стрелна към бузата и прикри синината на брадичката. — Не, разбира се, че не. Той е лекар. Никога не би… Спънах се…

— А-ха. Ти повярва ли на тези глупости, братле?

— Моля те, не си отивай — прошепна Уил, но Сузи вече се протягаше към бравата.

— Не се моли — обади се Том. — Жалък си.

— Върви по дяволите.

— Защо всички да не идем? — Том надигна пистолета и го насочи право към Сузи.

— За Бога, Том…

— Мога да я прострелям в крака, ако предпочиташ. Това ще я спре.

Уил пристъпи към Том, питайки се, дали бе достатъчно силен — достатъчно смел, достатъчно куражлия, — да се опита да избие пистолета от ръцете му, но гласът на Сузи го спря.

— Вместо това, би могъл да застреляш мъжа ми — каза тя.

— Какво? — Уил се извъртя обратно към нея.

Очите й се изпълниха с паника.

— Много съжалявам — извини се тя. — Не мога да повярвам, че го казах. Знаеш, че нямах предвид това.

— Зная — отзова се Уил.

— На мен ми прозвуча, сякаш го имаше предвид — възрази Том.

— Беше глупаво да го казвам.

— За това не знам — изкикоти се Том. — В смисъл, ако това искаш наистина, убеден съм, че можем да измислим някаква сделка…

— Моля ви, просто забравете, че съм казвала каквото и да било. — Сузи отвори вратата и пристъпи в коридора, а Уил плътно я следваше.

Том помаха с ръка.

— Прати поздрави на добрия доктор.

Сузи спря.

— Моля те, кажи ми, че вярваш, че не го мислех — прошепна тя на Уил.

— Всичко е наред. Разбирам.

— Зная, че е така. — Тя се наведе да го целуне по устата с очи, приковани в неговите. „Не ме оставяй да си тръгна“, казваха те. — Не тръгвай след мен — каза вместо това. А после, в следващия миг вече тичаше по външния коридор и надолу по стълбите.

— Прееба се, приятелче — заяви Том, когато Уил се върна в апартамента и затвори вратата.

— Голяма работа си ти — измърмори Уил.

— Голяма работа с пистолет — напомни му Том и го размаха като мъничък флаг. — Истински пистолет. С истински патрони. — Той насочи пистолета към гърдите на Уил.

— Искаш да ме застреляш ли? — Уил направи две гигантски стъпки към центъра на стаята. Сърцето му биеше до пръсване. Главата му се въртеше. — Хайде. Застреляй ме.

Ухилен, Том втъкна пистолета в колана си, но го остави да се вижда ясно.

— Някой ден може и да те послушам — каза той.

Сузи чу стъпки зад себе си, когато наближи паркинга за посетители. Бързо погледна през рамо, но не видя никого. След няколко секунди обаче стъпките се чуха отново. Те следваха нейния ритъм, имитираха походката й, приближаваха се. Възможно ли бе Дейв да я е проследил до фитнеса, да е видял как пие кафе с Джеф, а после да ги е последвал дотук? Дали е останал озадачен, когато е видял скоро след това Джеф и Кристин да излизат без нея? И дали не бе чакал търпеливо с поглед, насочен право към апартамента, предугаждайки следващия й ход?

Видял ли бе неочакваната поява на Том, последвана от паническото й тръгване? Дали бе свил ръце в смъртоносни юмруци, докато я бе наблюдавал да се навежда и нежно да целува Уил по устата? Дали тези юмруци сега не я очакваха?