Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Тъп педал — измърмори Том и се обърна към Лейни, но забеляза в очите й отново да се надига решителност.

— Искам да си вървиш — каза тя.

— А аз искам ти да се прибереш у дома.

— Това няма да стане.

— Виж. Съжалявам. Ясно? — попита Том, бесен от хленченето си. — Не исках да правя сцени. Просто си нямаш представа колко ме разстройва цялата тази работа.

— Повярвай ми. Разбирам точно колко е разстройващо.

— Не разбираш нито едно шибано нещо — сопна се Том.

— Чудесно — заяви Лейни.

— Чудесно — повтори той. — Мислиш си, че знаеш всичко, нали? Мислиш си, че ти караш влака. Че можеш просто да ми заповядаш „Скачай“ и аз ще питам „От колко високо?“

— Мисля, че не сме били щастливи от много дълго време.

— Кой не е бил щастлив? Аз съм бил щастлив.

— Е, в такъв случай, предполагам, че само това има значение, нали?

— Да не искаш да ми кажеш, че ти не си била щастлива?

Лейни го погледна така, сякаш току-що му бе пораснала втора глава.

— Къде си бил през последните няколко години, Том?

— За какво говориш, по дяволите?

— Повтарях ти до посиняване, че не съм щастлива. Но все едно говорех на стената.

— Ти само знаеш да говориш, мамка му — каза Том. — Да говориш и да се оплакваш. Никога нищо не е както трябва. Нищо, което направя, не е достатъчно добро.

— Това е, защото ти никога нищо не правиш! — изстреля в отговор Лейни.

— Ти пък да не си толкова шибано перфектна?

— Никога не съм казвала, че съм перфектна.

— О, много си далеч от перфектността, миличка. Аз мога да ти го кажа. Погледни се в огледалото, ако искаш да разбереш колко си далеч. — Той я сграбчи за лакътя, завъртя й обратно и насила насочи лицето й към огледалата срещу мивките. — Да не се имаш за някое готино парче? Мислиш си, че като ме зарежеш, и ще се редят на опашка за теб ли? В случай, че не си забелязала, приличаш на лайно. Още си с теглото на бременна, а Коуди е на две шибани години. И от мен се очаква да искам да се прибирам вкъщи? Как ще искам да прекарвам времето си с теб или да те извеждам — да се фукам с теб пред приятелите си ли? Смъкни някое и друго кило, оперирай си носа и си сложи цици, и може и да ми се прииска да прекарвам повече време вкъщи.

Очите на Лейни се изпълниха със сълзи. Страните й се зачервиха, сякаш я бяха цапардосали.

— Знаеш ли, мисля, че винаги съм знаела, че не ме обичаш — тихо промълви тя.

— Правилно си разбрала — отсече Том.

— Но чак сега си дадох сметка, колко много ме мразиш всъщност.

— Отново си права, скъпа.

Лейни си пое дълбоко дъх, раменете й увиснаха и тя се извърна от отражението си в огледалото.

— Тогава, какво правиш тук, Том?

— Искам ти и децата да се върнете вкъщи — отговори така, сякаш бе най-логичното нещо.

— Съжалявам. Не можем да направим това.

— Значи аз въобще нямам думата?

— Мисля, че каза повече от достатъчно.

— О, аз едва сега започвам.

— А аз бих казал, че в голяма степен приключихте — обяви Донатело, завърнал се при тях, макар да спазваше удобна дистанция.

— Изчезвай, чекиджия.

— Информирал съм полицията. Ще пристигнат всеки момент.

Том изръмжа.

— Мамка му. Ебаваш се с мен.

— Препоръчвам ви да си вървите, преди да са дошли.

Том се обърна към Лейни.

— Предупреждавам те, кучко. Няма да ме изриташ от собствената ми къща. Няма да отведеш децата ми.

Лейни не каза нищо.

— Това не е краят — добави той. После се устреми към Донатело, блъсна го в извитата стена и изхвърча от салона.

Държаха се в обятията си в продължение на почти час, разговаряха, кискаха се, разменяха си меки целувки и нежни ласки, като нервни тийнейджъри, които се боят да предприемат нещо повече. Изведнъж чуха тичащи стъпки по външния коридор. Пред тяхната врата стъпките рязко спряха. Тутакси последва гръмко хлопане.

— О, не — прошепна Сузи, дръпна се от обятията на Уил и ужасено се втренчи във вратата.

— Отворете — заповяда някакъв глас и продължи да блъска.

— Том? — каза Уил и скочи на крака.

— Отворете проклетата врата! — Още блъскане. — Уил, ти ли си там? Отвори шибаната врата, мама му стара!

По дяволите, помисли си Уил и направи знак на Сузи да се скрие в спалнята.

— Ще се отърва от него, колкото се може по-бързо — произнесе тихо, сграбчи я, както се канеше да излезе и я целуна отново.

— Може ли просто да ме целуваш известно време? — бе го попитала и той с радост се бе подчинил. По дяволите, мога да прекарам цял ден да я целувам, мислеше си сега, докато я гледаше как изчезва зад ъгъла. Какво, за Бога, търсеше Том тук?