Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

Здесь есть возможность читать онлайн «Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Бар „Дивата зона“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Бар „Дивата зона“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Двама братя — Уил и Джеф — и техният приятел Том са в любимия си бар в Саут Бийч една нощ, когато решават да се обзаложат кой пръв ще успее да прелъсти тайнствена млада жена, седнала там да пие сама. Симпатична, с тъмна коса и сини очи, Сузи има невинното, едва ли не банално излъчване на някое съседско момиче. „Просто чака чаровния принц да й налети“ — предполага Джеф.
Сузи обаче не е толкова наивна, колкото изглежда. Освен това си има собствени планове. Не след дълго се ражда ново предизвикателство, само че този път то се оказва смъртоносно.
Мрачни тайни, прикрити страсти и една история, пълна с интриги — с всичко това „Бар Дивата зона“ ще ви държи в напрежение до последната страница.

Бар „Дивата зона“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Бар „Дивата зона“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Нормално.

— Просто нормално?

— Различно е — каза Кристин, спомняйки си първия път, когато бе с жена. Момиче, по-точно. И двете бяха толкова млади.

Случи се, след като майка й я бе изгонила от къщи. Заряза училище, след няколко седмици я хванаха като бегълка и я дадоха на социалните служби, после я пратиха в приют, където остана почти три години. Тъкмо там, в тези мизерни условия, по осем момичета в стая, срещна някой, също толкова увреден, но по свой си начин. В продължение на месеци те се заглеждаха предпазливо една в друга, рядко говореха, внимателно се преценяваха. Най-накрая Кристин бе нарушила мълчанието: „Не мога да си намеря портмонето. Имаш ли нещо общо с това?“

Въпреки това провокативно начало или може би точно заради него, двете момичета скоро станаха неразделни, а дружбата им постепенно прерасна в нещо повече, нещо, което никоя от тях не бе очаквала.

Случи се естествено, без усилие. Една нощ другото момиче просто бе слязло от горното легло и се бе мушнало в тесния креват на Кристин отдолу. Кристин се отмести да й направи място, прегърна младата жена в тъмното, дивейки се на нейната мекота и невероятната нежност на докосването й. През следващите осемнайсет месеца прекарваха всяка възможна минута заедно. Любовта на живота ми — това Кристин го бе разбрала още тогава.

Един ден обаче, неочаквано и без предупреждение, тя изчезна. Отговорничката обясни, че родителите й я взели у дома. По-късно дойде новината, че семейството се е преместило в Уайоминг и тя няма да се върне.

И не се върна. Нито дойде да я види. Нито писа. Нито се обади.

Два месеца по-късно, на осемнайсетия си рожден ден, Кристин също напусна дома и изчезна във влажните долнопробни улички на Маями.

— Мислиш ли, че Джеф ще се разстрои, ако спиш с друг мъж? — питаше сега Уил, рязко връщайки Кристин в настоящето.

— Само, ако не е имал възможност да гледа. — Смехът на Кристин този път бе по-дрезгав и принуден. — Божичко, Уил. Трябва да си видиш физиономията. — Тя внезапно спря да се смее, лицето й помръкна и стана по-сериозно. — Да не би току-що да ми направи предложение?

— Какво? Не. Просто имах предвид…

— Споко. Зная какво имаше предвид. — Кристин се приведе напред, така че коленете им се докоснаха. — Няма други мъже, Уил.

— Обичаш ли го?

— Дали го обичам? — повтори Кристин. — Ама че тежък въпрос.

— Бих казал, че е съвсем прост.

— Нищо не е просто.

— Или го обичаш, или не.

— Не съм мислила за това наистина. Предполагам, че да. По мой си начин.

— И какъв е твоят начин?

— Единственият, който познавам. — Тя стана. — Както и да е, достатъчно сърцеизлияния за един ден.

— Извинявай — тутакси каза Уил. — Не исках да те разстройвам.

— Не си. — Тя се пресегна и го погали по бузата. — Боже, колко си сладък. Наистина съжалявам, че си наранен, Уил. Бих желала да можех да целуна болното място и да ти мине.

— Внимавай какво си пожелаваш — засмя се Уил. Той стана и двамата се озоваха на две педи един от друг.

Няколко секунди останаха така, без никой да помръдва, с вперени един в друг очи, с тела, които бавно се полюшнаха едно към друго.

Ще ме целуне ли — запита се Уил. Можеше ли да причини това на Джеф?

Ще ме целуне ли — запита се Кристин. Мога ли да позволя това да се случи?

До тях достигна звук от превъртане на ключ в бравата на входната врата.

— Хей? — провикна се Джеф. — Има ли някой вкъщи?

Кристин бързо се отдръпна настрани.

— Джеф? — Тя излезе от кухнята, поемайки си няколко пъти дълбоко дъх. — Всичко наред ли е? Мислех, че цял ден ще си с клиенти.

— Часът ми в единайсет отпадна. Имам само няколко минути. Брат ми тук ли е?

Уил се показа на прага между кухнята и всекидневната. Джеф още стоеше до вратата.

— Случило ли се е нещо? — попита Уил.

— Някой иска да говори с теб.

В следващия миг, осветена в гръб от слънцето, Сузи застана на прага на къщата, като дух, излязъл от бутилка. Мекият й глас се разнесе от сенките.

— Здравей, Уил — каза тя.

11.

Том стоеше в остъкленото фоайе на розовата триетажна сграда на „Западен Флеглър“ и поне за петнайсети път разглеждаше указателя на офисите. Толкова много пъти го бе чел през последните шейсет минути, че го знаеше наизуст. Първи етаж: „Лаш, Картър и Крофт“, адвокати, апартамент 100; „Блейк, Фелдър и синове“, адвокати, апартамент 101; „Ланг, Кънингам“, адвокати, апартамент 102; „Торес, Салдана и Мендоза“, адвокати, апартамент 103. Втори етаж: „Уилямс, Сийфърт и Келър“, адвокати, апартамент 200; „Маркус Бренър, Скот и Локаш“, адвокати, апартамент 201; „Леви Аргирис, Кетълуърт“, адвокати, апартамент 202; „Сам Брайсън“, адвокат, апартамент 203. Трети етаж: „Тайсън, Родригес“, адвокати, апартамент 300; „Мишу, Брънтън, Бърнбаум“, адвокати, апартамент 301; „Абрамович, Леви и Кармишел“, адвокати, апартамент 302; и накрая „Полак, Шпитцър, Уолтън, Теперман и Роуи“, адвокати, апартамент 303.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Бар „Дивата зона“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Бар „Дивата зона“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джордж Байрон
Джой Филдинг - Кукла на конци
Джой Филдинг
Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…
Джой Филдинг
libcat.ru: книга без обложки
Джо Лансдейл
Джой Филдинг - Бегство Джейн
Джой Филдинг
Джо Гудмэн - Бархатная ночь
Джо Гудмэн
Джой Филдинг - Лошата дъщеря
Джой Филдинг
Джой Филдинг - Гранд авеню
Джой Филдинг
Отзывы о книге «Бар „Дивата зона“»

Обсуждение, отзывы о книге «Бар „Дивата зона“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x