Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Ами брат ми? Какво е неговото лице?

Нова пауза и пак поглед към кафето.

— Какво искаш да чуеш?

— Защо избра Уил? — попита Джеф, неспособен да се възпре. Защо беше дошла да го види? Какво всъщност правеше тук?

Сузи се усмихна, макар ъгълчетата на устните и да се извиха надолу, а не нагоре.

— Помислих си, че изглежда мил.

— Мил?

— Безопасен.

— Мил и безопасен — отбеляза Джеф. — Явно печеливша комбинация.

Сузи се размърда на стола и погледна към тезгяха вляво.

— Тук имат чудесни на вид пасти.

— Колебаеш се, дали да не занесеш на мъжлето си малко гевречета?

— Мислиш ли, че можем да минем и без сарказъм?

— Мислиш ли, че можем да минем и без лъжи? — контрира Джеф.

— Извинявай. Просто, в момента животът ми е малко сложен.

— Животът проявява такава склонност, когато женени жени отиват в места като „Дивата зона“ на лов за мъже.

— Не ходих там, за да си хвана мъж.

— Просто не можа да устоиш на милия и безопасния.

— Не зная какво съм си мислила. Наистина не зная. Барманката ми донесе питието, каза ми за вашия бас. И изведнъж цялото нещо заживя свой живот. Действах импулсивно и очевидно съм направила грешка.

— Грешката ти беше, че избра погрешния човек.

— Така ли?

— Мисля, че знаеш това.

Сузи поклати глава, при което се видя изобилие от синини.

— Вече не зная какво зная.

— Мисля, че знаеш. Според мен, затова си тук. — Какви ги върша, учуди се Джеф сам на себе си. Наистина ли сваляше тази жена? Защо? Защото искрено се интересуваше от нея? Или защото брат му се интересуваше?

Сузи бавно свали очилата си. Под дясното й око се разкри жълт полумесец.

— Мислиш, че съм тук заради теб?

— А не си ли? — По-полека, каза си Джеф. Не го прави. Не стига, че мъжът й бе луд, ами биеше и жени. Кой знае на какво още бе способен? Макар, че мъже, които бият жени, обикновено са страхливци, помисли си той, и се боят да скочат на някой от своя калибър. А Джеф определено бе от неговия калибър.

— Мислех, че имаш приятелка — каза Сузи, отбягвайки въпроса му. — Кристин. Вярно ли е?

— Вярно е — съгласи се Джеф. — Кристин.

— Тя е много красива.

— Да, така е. — Не само беше красива, тя бе всичко, което искаше от една жена — авантюристична, разбираща, неосъдителна, страхотна в леглото. В действителност, Джеф не изпитваше желание да й изневерява и го правеше много по-рядко, отколкото си даваше вид. Но все пак, човек трябва да си поддържа имиджа, затова не е добра идея да оставяш някоя жена да се чувства прекалено сигурна. А в този случай бяха заложени и няколкостотин долара. Но по-важно и от парите бе, че по право той трябваше да спечели баса.

— Е, за какво тогава е всичко това? — попита Сузи.

— Ти ми кажи. Това бе твоя идея, забрави ли? — Джеф се облегна назад, преметна едната си ръка над високата облегалка, при което, и бездруго издутият му бицепс, изпъкна още повече.

— Противно на това, което си мислиш — бавно поде тя, — дойдох тук днес, понеже не знаех как по друг начин да се свържа с Уил и си спомних, че каза на мъжа ми къде работиш.

Джеф усети как цялото му тяло се стегна.

— Има ни в телефонния указател. Можеше да се обадиш. — Наистина ли бе изминала целия този път, за да говори за Уил?

— Искам да му предадеш едно съобщение — продължи тя, без да обръща внимание на забележката му.

— Не съм вестоносец — наежи се Джеф.

— Той ти е брат.

— Което не ме прави негов настойник.

— Моля те. Искам просто да се извиня. Зная, че го нараних. Прочетох го по лицето му.

— Мисля, че се надценяваш.

— Може. Но наистина ще го оценя, ако му предадеш, че съжалявам.

— Сама му го кажи.

— Не мога.

— Разбира се, че можеш.

— Ясно е, че скоро няма да ходя в „Дивата зона“.

Джеф стана.

— Няма да ти се наложи. Хайде. С колата ли си? Ще те заведа при него.

— Сега? Наистина ли мислиш, че това е разумно?

— Не зная. Никога не съм бил особено добър с „разумните“ неща.

— Нито пък аз.

— Идваш ли?

Сузи се изправи, поспря за миг да вдиша приятния аромат на прясно разтопен шоколад, после неохотно последва Джеф навън от пекарната, в жарката горещина на нахлуващото обедно слънце.

— Говори ли ти се за това? — питаше Кристин. Застанала бе до отворената врата на хладилника, облечена в ниско изрязана лимоненозелена тениска и къси, прилепнали дънкови панталонки. Дългата й руса коса бе събрана на хлабав кок на върха на главата. Дълги кичури се увиваха надолу покрай ушите й. Босите й крака, с лакирани в яркокоралов цвят нокти, шляпаха по евтиния линолеум.