Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

Уил се взираше в нея от мястото си до кухненската маса. Той бе с дънки и бяла тениска. Неговите крака също бяха боси.

— Какво имаш предвид?

— През последния един час седиш и се взираш в тази купа с каша. Това ми подсказва, че нещо ти се върти в ума.

— Значи, не само красива, но и проницателна.

Кристин извади кутия пресен портокалов сок от хладилника и си наля една чаша.

— Харесва ми, когато говориш мръсотии. — Тя протегна кутията към него. — Искаш ли?

— Добре.

Кристин му наля и постави чашата на масата, после издърпа един стол и седна до него.

— Е, ще ми кажеш ли?

— Тя е женена — простичко каза той.

Нямаше нужда да го пита кого има предвид.

— Да, зная. Джеф ми разказа за малката ви екскурзийка до „Корал Гейбълс“.

— Защо съм такъв идиот?

— Как може да си идиот? Ти имаш докторска степен от „Принстън“.

— Още не съм си довършил дисертацията — напомни й той. — И повярвай ми, когато опре до жени, аз съм идиот.

— Е, не го преживявай. Това е част от твоя чар.

— Мислиш, че съм чаровен?

Кристин се засмя.

— Не мисля, че си идиот. — Тя вдигна чашата си и я чукна в неговата. — За по-добрите дни.

— Ще пия за това. — Те изпразниха съдържанието на чашите си.

— В колко часа почваш работа? — попита той.

— Не и преди пет. Ами ти? Имаш ли някакви планове?

— Не съм решил.

— Може да се помотаем, или да отидем на кино — предложи тя.

— Струва ми се, че се нагледах на достатъчно филми засега.

— О, вярно. Предполагам това означава, че и плажът отпада, а?

Уил се засмя.

— Господи, колко съм жалък.

— Само мъничко. Харесал си я; какво можеш да направиш?

— Как може да харесаш някого, когото дори не познаваш? — попита Уил.

— Струва ми се, че така всъщност е по-лесно — отговори Кристин. — Понякога, колкото повече познаваш някого, толкова по-трудно е да го харесаш. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

— Мисля, че ти си тази, която трябва да защити докторска дисертация.

— Ето, пак говориш мръсотии. — Тя въздъхна. — Извинявай. Всичко стана по моя вина, нали?

— Как може да си виновна за каквото и да е?

— Аз съм тази, която каза на Сузи за вашия бас и я помолих да избере теб.

— Не си знаела, че е женена.

Кристин сви рамене.

— Разбрах, че съпругът й бил доста зловещ.

— Зловещ е подценяване. Пичът е психопат.

— По-лош и от Том?

— По-умен от Том — обясни Уил. — Не съм сигурен кое е по-лошо. Мога ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Малко е лично.

— Колко малко?

Уил се засмя.

— Какво щеше да направиш, ако тя беше избрала Джеф?

Кристин отново сви рамене и не каза нищо.

— Наистина ли нямаше да ти пука?

Трето свиване на рамене.

— Не е кой знае какво.

— Не е ли?

— Виж. Преди да стана барманка, работих във всички долнопробни стриптийз клубове в Маями Бийч. От време на време получавах по някой ангажимент като модел на бански костюми и бельо. По-често припечелвах допълнително като се явявах на ергенски партита. На едно такова се запознах с Джеф. Бяха доста дива компания, всичките пияни и по едно време изглеждаше сякаш нещата можеха леко да излязат от контрол. Брат ти обаче се намеси, успокои ги и ме изведе оттам. Дори направи необходимото да ми платят. Попита за телефонния ми номер. Накрая се озовахме в апартамента му. Разбира се, по-късно разбрах, че цялата работа е била постановка, той се хванал на бас за сто долара, че може да ми влезе в гащите. Дотогава обаче вече нямаше значение. Ние живеехме заедно. Престанах да правя стриптийзи, изкарах курс за бармани, „Дивата зона“ бе открита и ме назначиха. Това е цялата история. С Джеф е лесно. Няма драми, разправии, недоразумения, нито нереални очаквания. Той ме оставя да правя, каквото си искам и аз го оставям да си прави каквото си иска.

— Което включва и други жени — констатира Уил.

— Ако той иска…

— А ти какво искаш?

— Понякога ме кара да се присъединя.

— Нямах предвид това и ти го знаеш.

— Какво всъщност ме питаш?

— Правилото същото ли е? — попита след малко Уил. — Ти понякога…?

— Понякога какво? — подпита тя с лукава усмивчица.

— Е, нали казват, че което е добро за гъската, е добро и за гъсока.

— Наистина ли? Така ли казват в „Принстън“?

— Мисля, че Ницше го е казал пръв.

Кристин се разсмя — сладък, неочаквано деликатен звук, който се стори много трогателен на Уил.

Той се покашля, мъчейки се да си проясни мозъка.

— Какво е чувството — да правиш любов с друга жена?