Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Добре. А сега идвай в леглото. Дай да видим какво имаме тук.

Сякаш не знае, помисли си Сузи и изпълзя до него. Сякаш не е виновен. Тя трепна, когато той хвана брадичката й и я размърда нагоре-надолу и наляво-надясно, за да види сътвореното от своите ръце.

— Не е толкова зле — отбеляза безстрастно. — С малко лед подутините ще спаднат. Гримът ще има грижа за останалото. Но все пак, не ти препоръчвам да излизаш следващите няколко дни.

Тя кимна.

— Всъщност, мислех да си взема няколко дни почивка, да си остана вкъщи и да се грижа за моето момиче.

— Можеш ли да го направиш? — смирено попита Сузи.

Отговорът му я смрази повече от леда в ръката й.

— Мога да направя всичко — каза той.

— Имах предвид само, че си нов в „Маями дженерал“…

— Те си мислят, че съм на онази тъпа конференция — напомни й. — Освен това, питам те, кое е по-важно — работата ми или жена ми?

Сузи не каза нищо.

— Зададох ти въпрос.

— Извинявай. Не мислех…

— Не си мислеше, че въпросът ми заслужава отговор?

— Помислих си, че е… реторичен.

— Риторичен — повтори той и повдигна вежди. — Хубава думичка, Сузи. Впечатлен съм. Следващият път, когато хората ми зададат въпроса, как така един успешен, добре изглеждащ доктор се е оженил за мършава ученичка, излочена от гимназията, просто ще ги попитам, дали въпросът не е риторичен. Това би трябвало да им затвори устите. Ето, ДРЪЖ леда до бузата си. Добро момиче. — Той наведе глава към нейната и зарови уста в косата й.

— М-м-м. Толкова хубаво миришеш.

— Благодаря.

— На хубаво и чисто. Какво е това? Сапун „Айвъри“?

Тя кимна.

— Как беше ваната?

— Добре.

— Не беше ли твърде гореща?

— Не.

— Добре. Не трябва да вземаш прекалено горещи вани. Не е здравословно.

— Не беше прекалено гореща.

— Аз оправих бъркотията във всекидневната.

Бъркотията във всекидневната, помисли си Сузи. Сякаш се е появила от само себе си. Сякаш той нямаше нищо общо.

— Благодаря.

— Ще трябва да си купим нова лампа.

Тя кимна.

— Ще трябва да я удържа от джобните ти.

— Разбира се.

— Струва ми се, че и без това ти давам прекалено много. Щом можеш да си позволиш да ги харчиш за среднощни кина и места като „Дивата зона“.

Сузи почувства как тялото й се сковава. Последното нещо, което искаше да преговарят, бе „Дивата зона“. Размърда се в ръцете му, склони глава към него и вдигна устни към неговите, надявайки се да го разсее.

Помисли си за Уил, за сладката нерешителност на целувката му, докато устата на мъжа й силно притисна нейната. Разбира се, и целувките на Дейв отначало бяха такива сладки и нерешителни, спомни си тя. Такива меки. Меки и отпускащи, както и гласът му, първия път, когато се запознаха.

— Това е доктор Бигълоу — бе казала сестрата. — Той изследва рентгеновите снимки на майка ви. Би искал да говори с вас, ако разполагате с минутка.

— Насаме — спокойно и авторитетно бе добавил доктор Бигълоу. — Преди да дойде баща ви.

— Нещо не е наред ли? — бе попитала тя, мислейки си, че той е красив по един литературен начин. Тъмна къдрава коса. Високо чело. Силен нос. Хубава уста. Удивително дълги мигли, обрамчващи бледосини очи. Мили очи, бе си помислила тогава.

Беше я хванал за лакътя, внимателно я бе извел от болничната стая на майка й в коридора.

— Предполагам, че вие ще ми кажете.

— Не разбирам — бе отговорила тя, въпреки че разбираше всичко много добре.

— Как получи тези наранявания майка ви?

— Вече казах на другите лекари. Разхождаше кучето. Кракът й се оплел в каишката. Паднала по лице на земята и си ударила главата в бордюра.

— Вие видяхте ли я да пада?

— Не. Тя ни разказа какво се е случило, когато се прибра вкъщи.

— На вас?

— Аз и баща ми.

— На мен и баща ми — бе я поправил той, после смутено се бе позасмял. — Извинете. Мой досаден навик. Не казвате „Тя каза на аз, когато се прибра вкъщи.“ Казвате: „Тя каза на мен“. Това не се променя, само защото добавяте и друго лице. Мислех, че баща ви е бил на работа — продължил бе на един дъх.

— Какво?

— Казали сте на приемащите лекари, че по време на инцидента с майка ви, баща ви е бил на работа и че не е знаел нищо за това.

— Точно така. На работа беше. Не знаеше. Нямаше нищо общо с това.

— Не съм казал, че е имал. Вие това ли казвате?

— Какво? Не. Обърквате ме.

— Съжалявам… Госпожица Карсън, нали? — бе попитал, поглеждайки в картона на майка й. — Сузи? — бе добавил нежно, с глас, мек като захарен памук. — Защо не ми разкажете какво всъщност се е случило?