Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

Десет минути по-късно караха из преплетения лабиринт от улички, съставляващи модерното предградие „Корал Гейбълс“. Лейни не спираше да приказва как ще се преместят там, когато могат да си го позволят. Сякаш това щеше да се случи някога. Та той работеше в „Гап“, мама му стара. Получаваше минимална заплата. Ако не бяха родителите й, които платиха първоначалната вноска за миниатюрната им къща в категорично немодерната част на „Морнингсайд“, и продължаваха да изплащат месечните вноски по ипотеката, сигурно щяха да живеят в някой тесен и мръсен апартамент като Джеф и Кристин. Макар че, ако той самият живееше с Кристин, едва ли би имал нещо против да е тясно.

Колата на Сузи изчезна зад следващия ъгъл и Том с изненада осъзна, че повечето други коли, включително и белият Лексус, се бяха изпарили нанякъде, без той да забележи. Лейни е виновна, каза си. Както за почти всичко. Вечно му се изпречваше на пътя, разсейваше го от непосредствената му задача. Даде си сметка, че трябва да внимава, зави по булевард „Гранада“ и забеляза колата на Сузи, спряла на един знак „Стоп“ през няколко пресечки от него.

Видя как сребристото БМВ завива надясно по Алава Авеню и го последва. Сузи бързо зави наляво, после надясно, пак надясно и набра скорост. Какво правеше? Да не би да е усетила, че я следи? Да не се мъчеше да му се изскубне? Не минаха ли вече по същата улица само преди няколко минути? Сигурен беше, че вече е видял тази къща с розова мазилка на ъгъла. Не я ли подминаха току-що? Това някакъв майтап ли беше? Да не би да го бе познала и да искаше да го прати за зелен хайвер? Дали пък не беше наясно още от самото начало, че я преследва?

— Тъпа кучка — процеди през зъби и едва потисна внезапния си порив да повърне.

Просто обърни и се прибирай вкъщи, каза си. Да, Лейни щеше да го чака. Да, щеше да крещи и да дудне. Но какво, по дяволите? Свикнал й беше на номерата. Най-накрая щеше да се умори и да реве, докато заспи. На сутринта щеше да му прости, както винаги. Ако ли пък не, ако продължаваше да го дразни, просто щеше да отиде у Джеф или до фитнеса, където той работеше, или в „Дивата зона“. Където и да беше Джеф. Където Лейни я нямаше.

Така или иначе, да върви по дяволите. Точно Лейни бе отговорна за всичките му проблеми. Лейни, която забременя и го принуди на брак, за какъвто знаеше, че не е готов, Лейни, която бе толкова шибано плодовита, че се оказа отново бременна едва година по-късно, натрисайки му не едно, а две деца, като и двете изцяло приличаха на него, така че нямаше никакво съмнение относно бащинството. Нейна бе вината, че той трябваше да работи нещо, което мразеше, нейна бе вината, че не можеше просто да се шляе с Джеф, когато му е кеф, въпреки че Кристин позволяваше на Джеф да прави каквото му се иска, по дяволите. „Какво й има на Кристин, впрочем?“ — чуваше Лейни да крещи.

Абсолютно нищо й няма на Кристин, помисли си Том. Тя бе идеалната жена. Не мрънкаше за отговорности, нито се оплакваше, ако Джеф профука няколкостотин долара за кожено яке. Никога не му държеше сметка колко късно се прибира, нито колко е пил, нито колко се е надрусал. По дяволите, тя си затваряше очите дори за кръшкането му. Всъщност, от чутото тази вечер излизаше, че Кристин не отказваше даже и сама да се включи при случай.

Сексът с две жени винаги е бил любимата фантазия на Том. Гърдеста блондинка като Кристин от едната страна, грациозна брюнетка като Сузи от другата, и Том, щастливо притиснат между двете. Щеше да ги редува, да оправя едната отпред, другата отзад, после да ги преобърне и да повтори целия процес в обратен ред, като върши неща, за които Лейни не би му позволила дори да говори.

Не че той би искал да ги прави с Лейни, която бе ниска и малко набита. Не беше като Кристин — изваяна и пищна. Естествено, Лейни винаги бе твърдяла, че циците на Кристин са изкуствени, но какво е значението от какво са направени? Платила бе за тях, значи си ставаха нейни, ако питаха него. Пък и си изглеждаха добре, така че на кого му пукаше, дали са направени от пластмаса? Веднъж бе предложил на Лейни (деликатно, според него) да попита Кристин за името на пластичния й хирург — по дяволите, дори бе готов лично да плати за такива цици, — в отговор обаче тя избухна в поток от гневни сълзи, изхвърча от стаята и се разкрещя как на Кристин никога не се било налагало да кърми две бебета, а той можел да се пръждосва в ада.

— Вече съм там — каза сега Том, пое си дълбоко дъх, издиша го и видя как се носи към предното стъкло. Измъкна цигара от джоба на ризата си, запали я, вдиша дълбоко и си представи, че е джойнт. Някъде беше чел, че марихуаната е добра срещу повръщане. — Ха! — изсмя се. Трябваше да си напомни да каже това на Лейни. Тя мразеше, когато той се надруса. „Незаконно е и безотговорно“ — казваше. — „Безотговорно“ — любимата й дума. — „Какво ще стане, ако се надрусаш, а някое от децата се събуди и пита за татко?“