Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— До гуша ми дойде от глупостите му — проплака Лейни. — Казвам ти, Кристин. Писна ми.

— Защо не се опиташ да поспиш?

В отговор връзката прекъсна.

— Винаги е удоволствие да се говори с теб. — Кристин метна телефона на дивана.

— Хей! — разнесе се стреснат глас. — Какво, по дяволите…?

Кристин ахна, когато от дивана се надигна една фигура, разтриваща главата си с напълно объркан вид.

— Уил? — каза Кристин и светна лампата.

— Мамка му — обади се Джеф. — Какво правиш вкъщи?

— Опитвам се да спя? — произнесе Уил въпросително, закрил очи с ръка от внезапно нахлулата светлина.

— Има ли още някой под тези завивки? — подскочи към него Джеф, издърпа одеялото от импровизираното легло и го хвърли на земята.

— Какво правиш?

— Къде е тя?

Булото на съня рязко се вдигна от бледото лице на Уил. Той си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.

— Ако имаш предвид Сузи, очевидно не е тук.

— Къде е? — повтори Джеф.

— Предполагам, че си е отишла у дома.

— Предполагаш? Ти не отиде ли с нея?

— Не. Тя беше с колата си. Аз си хванах такси…

— Какви ги говориш?

— Какво питаш?

— Чука ли я или не? — настоя Джеф, неочаквано трезвен и съсредоточен.

Уил погледна към Кристин с надеждата да се намеси. Но тя не го направи. Всъщност, очите й му подсказаха, че и тя се интересува от отговора, колкото Джеф.

— Не — каза накрая той.

— А какво правихте?

— Разхождахме се по плажа, ходихме на кино.

— Майтапиш се с мен — невярващо произнесе Джеф.

Уил поклати глава, въздъхна още веднъж дълбоко и падна назад върху меките възглавници на дивана.

— Съжалявам, че те разочаровах.

— Разхождали сте се по плажа, ходили сте на кино, тя си е отишла вкъщи, ти не си я чукал — преповтори Джеф, сякаш искаше да накара думите да придобият смисъл. — Какво, по дяволите, се случи?

— Нищо не се е случило.

— Да, това го схванах. Не схващам защо. Работата беше опечена, братле. Как можа да я прецакаш?

— Не съм я прецакал.

— Не си я чукал.

— Мислиш ли, че можеш да спреш да повтаряш това?

— Чука ли я или не я чука?

Очите на Уил отново се обърнаха към Кристин.

— Не съм.

— Добре, Джеф — обади се Кристин в отговор на мълчаливата молба на Уил. — Защо не идеш да си легнеш? Можеш да установиш всички кървави подробности на сутринта.

Джеф поклати глава и се ухили.

— Не ми изглежда да има такива. — Той се обърна и тръгна по коридора към спалнята, все още клатейки глава и кискайки се. — Идваш ли? — провикна се към Кристин.

— Идвам веднага. — Тя го почака да завие към спалнята, после приседна до Уил и покри ръката му със своята. — Добре ли си?

— Добре съм.

— Говори ли ти се за това?

— Мисля, че знаеш почти всичко — с тих заговорнически глас каза той. — Като се има предвид, че сама си натъкмила нещата.

Устните на Кристин оформиха тъжна полуусмивка.

— Ядосан ли си ми?

— Защо да съм ти ядосан? Това бе най-хубавата нощ, която съм имал от дълго време.

— Радвам се. Тя изглеждаше много мила.

— Такава е.

— Мислиш ли, че ще я видиш отново?

Уил сви рамене.

— Кой знае?

— Била е гадна година, а?

— Възхищавам се на умението ти да омаловажаваш нещата.

— Хубаво е да ти се възхищават. За каквото и да е умение — каза през смях Кристин. — Във всеки случай, няма по-добро място от Маями за заглаждане на грапави ръбове. Бих казала, че си дошъл на правилното място.

— А какво казва брат ми?

— Той не говори много за каквото и да било. Познаваш Джеф.

— Точно там е работата. Не го познавам.

— Дай му шанс, Уил — настоя Кристин. Нима не повтаряше същото на Джеф, откакто Уил бе пристигнал неочаквано?

— Знаеш ли, майка ми не искаше да идвам. Каза, че само си търся белята.

— И защо е казала това?

Внезапно отново прозвуча химнът. Уил заопипва дивана около себе си, намери телефона на Джеф и погледна въпросително Кристин.

Тя отговори като го взе от ръката му и изключи звука.

— Стига с тези глупости. Време е всички да поспим.

Уил не се нуждаеше от повече подканяне. Той легна и затвори очи, свит в стегната утробна поза. Кристин се пресегна, вдигна одеялото от пода, зави го и го потупа по гърба.

— Ако някога ти се прииска да поговорим — започна тя.

— За каквото и да е…

— Благодаря — изрече Уил през едва отворени устни.

Кристин се надигна от дивана и остави телефона на канапето.

— Приятни сънища — прошепна тя и загаси лампата. Стаята отново потъна в мека уютна тъмнина.

Сънува Норман.