Джой Филдинг: Бар „Дивата зона“

— Хайде да идем на кино — неочаквано предложи Сузи.

— Сега ли? — попита Уил.

На кино? По това време? Луди ли бяха?

— Защо не? Ще бъде забавно. Точно зад ъгъла има киносалон, който е отворен цяла нощ.

Май се майтапите с мен, мълком простена Том. Вместо да идат в някой мотел, те щяха да отидат на кино? Лейни щеше да побеснее.

— Разбира се. Аз съм за — заяви Уил.

— Мамка му — измърмори Том и отново се помъкна след тях. Лейни щеше да го убие, това бе сигурно.

Те се поспряха на пътя, за да си обуят обувките, Том направи същото.

— Мамка му — повтори той, когато между пръстите на краката му в кецовете влезе пясък и прониза кожата му като със стотици миниатюрни камички. Господи, как мразеше пясъка.

Продължи да ги следва още няколко пресечки, наслаждавайки се на усещането на твърдия бетон под гумените си подметки. След две-три минути, застанал на прага на едно архаично галантерийно магазинче, Том ги видя да приближават касата на старомодното квартално кино. Пет минути по-късно и той си купи билет и влезе. Прегледът вече бе почнал и киното беше изненадващо пълно, като се има предвид, че бе почти полунощ. Том постоя в дъното, докато очите му привикнат с тъмнината. След малко откри Сузи и Уил на третия ред. Едва тогава се настани на едно свободно място до пътеката на последния ред. Чудеше се какъв ли филм щяха да гледат и се надяваше да не е някоя любовна история. Мразеше такива.

За щастие филмът се оказа жесток екшън с Анджелина Джоли в главната роля. Може ли да е толкова секси, дивеше се той, докато тя прелиташе през екрана и с лекота изстрелваше цял автоматичен откос по всичко, което шава. Том потупа пистолета, втъкнат в колана му, в знак на съпричастност, и толкова се увлече във филма, че почти забрави за Уил и Сузи, докато не ги видя да се отправят по пътеката след приблизително един час. Къде отиваха? Той се сниши на седалката си и прикри лице с ръка. Не можеха да си тръгват. Не и преди филмът да е свършил.

Той неохотно се изхлузи от мястото си и се промъкна във фоайето, надявайки се да ги види при бюфета да си купуват пуканки. Но не, те наистина си тръгваха.

— Прекалено е свиреп за мен — чу Сузи да казва на разпоредителката на излизане.

— Мамка му — изруга Том, следвайки ги. Толкова беше ядосан, че почти не му пукаше дали ще го видят или не. Къде, по дяволите, отиваха сега?

— Моята кола остана на „Девета“ и „Пенсилвания“ — чу Сузи да казва. Том се поколеба дали да не се признае за победен и да се върне да доизгледа филма, преди да се оправи към къщи.

— Не-е — изрече на глас. Не можеше просто така да се върне при Джеф с нищо. — Няма да стане така. — Изчака ги да завият зад ъгъла и поднови преследването си.

Двайсет минути по-късно отново се намираха в сърцето на „Саут Бийч“.

— Ето я колата ми — обяви Сузи и посочи малко сребристо БМВ, паркирано от другата страна на улицата. Алармата изчурулика при натискането на дистанционното, светлините пробляснаха.

Значи тя има пари, помисли си Том, докато Сузи и Уил пресичаха по диагонал улицата. Високите й токчета потракваха по паважа, протегнатата й ръка се насочи към вратата. Двама мъже в сходни, прилепнали по бедрата бели дънки минаха наблизо, хванати за ръце и Том използва възможността да пресече незабелязано, после приклекна зад един черен Мерцедес.

— Е, това беше май — чу Сузи да казва. — Краят на историята.

Краят на историята? — повтори си Том и едва не се провикна от радост. Знаеше си! Нямаше начин „братлето“ да уцели десетката тази нощ.

— Не се налага да е край — безсилно възрази Уил.

— Не, боя се, че се налага. — Сузи наклони лице към Уил, задържа погледа му със своя и разтвори устни в очевидно очакване. — Тук ще ми се схване вратът — каза тя след няколко секунди.

И изведнъж те вече се целуваха. Мамка му. Какво означаваше това? Не можеше ли просто да се качи в колата си и да се разкара в нощта?

— Добре, уау — възкликна Сузи, отдръпвайки се.

Добро момиче, помисли си Том. А сега, бързо в колата.

— Извинявай — побърза да изрече Уил.

Женчо, изсумтя презрително Том.

— За какво? За това, че се целуваш страхотно? Повярвай ми, не са нужни никакви извинения.

Това ли наричаш страхотна целувка? Избра си погрешния пич, миличка. Аз съм този, когото трябваше да избереш.

— Престани да се хилиш — каза тя на Уил. — Това все още не означава, че ще спя с теб.

— Никога ли?

Тя се засмя, отвори вратата на колата и се качи.

Най-сетне, помисли си Том.