Джой Филдинг: Бар „Дивата зона“

Шофьорът на черния Нисан спря със скърцане на гуми, натисна клаксона и гръмко изруга, като същевременно отвори предното стъкло и му показа среден пръст.

При друг случай Том незабавно би изругал в отговор, може би дори би скочил на предната седалка, за да покаже на този задник повече от един пръст. Тази нощ обаче той имаше мисия и не би могъл да си позволи да се разсейва. Разсейването можеше да е смъртоносно. Том знаеше, че е достатъчна и една секунда невнимание. Точно тогава стъпваш на заровена мина и бам! — краката ти политат във въздуха, без повече да са съединени за тялото.

Това бе тъпа идея, реши сега той и обувките му затънаха в сухия пясък. Откакто се бе върнал от онази затънтена страна, мразеше пясъка. Лейни непрекъснато го караше да заведе децата на плажа. Но той никога не го правеше. Бе видял достатъчно пясък за цял живот. А сега, виж го. Не само бе затънал до глезените в проклетото нещо, но и щеше да си съсипе чисто новите черни кецове, които струваха почти триста кинта, или биха стрували, ако действително бе платил за тях, вместо просто да ги нахлузи и да си излезе от магазина. Том бавно се завъртя на триста и шейсет градуса, мъчейки се да открие Уил и Сузи в тъмното. Къде бяха? Дали наистина Сузи го бе видяла, а после бе споделила с Уил подозрението си, че той ги следи? Дали в същия този момент не го наблюдаваха иззад някоя от гигантските палми, обрамчили плажа като стража, смееха се на глупостта му и чакаха да видят какво ще стори по-нататък?

Дали да не им даде нещо за гледане?

Том се изкикоти и бръкна за малкия пистолет, втъкнат зад сребърната тока на тежкия му черен кожен колан, скрит под карираната риза. Джеф би си изкарал акъла, ако знаеше, че го носи, но какво, по дяволите? Противно на всеобщото мнение, той невинаги правеше онова, което Джеф му казваше.

Откакто се бе върнал от Афганистан, Том се бе сдобил с четири оръжия, никое от които не бе регистрирано — два „Магнум“-а 44-ти калибър, един револвер „H & R“ 22-и калибър и стар „Глок“ 23-и калибър, които той сменяше последователно. Любим му беше калибър 22, едно по-скоро момичешко оръжие, понеже беше малък, лесен за скриване и сравнително лек, макар никога да не преставаше да се удивлява колко тежко беше всъщност проклетото нещо. Беше го дал на Лейни по повод на първата им годишнина. Тя, разбира се, отказа да се докосне до него. Оръжията са беля, която чака да се случи, обичаше да натяква. Той не бе спорил. Какъв смисъл имаше? Нима Лейни не бе убедена, че е права за всичко?

Том остави оръжието, втъкнато в колана му, вдигна вместо него невидим пистолет и натисна въображаемия спусък.

И точно тогава ги видя отново.

Подскачаха по ръба на водата на около десет метра надолу по плажа, босите им ходила си играеха на криеница с прииждащите вълни. Той набързо изхлузи кецовете си и изръмжа, щом усети топлите песъчинки да проникват между пръстите му.

— Не мога да повярвам, че навън все още е толкова топло — чу Уил да говори. Вятърът безпроблемно разнасяше гласа му по плажа.

— За мен никога не е прекалено горещо — дойде отговорът на Сузи.

Наистина ли си говорят за времето? — зачуди се Том. Що за кретени приемаха в „Принстън“?

— Някак е странно като си помислиш, че там вътре има цял един друг свят — отбеляза Сузи и спря, за да погледне океана. Изглежда нямаше представа, че Том се спотайва наблизо.

— И някак изящно — каза Уил.

Господи, помисли си Том. Жалка работа.

Може би и Сузи си бе помислила същото, осъзна Том, Защото тя внезапно се забърза, тънките й прасци се заклатушкаха по неравната земя. Уил се затича след нея, принуждавайки Том да последва примера му. И точно тогава Уил рязко спря и се обърна.

— Мамка му — изруга Том, пусна кецовете си на пясъка и се пресегна за пистолета, а Уил отривисто закрачи право срещу него.

— Изпуснах си чорапа — Уил викна назад към Сузи, падна на колене и затършува из пясъка, докато не го намери.

Сузи се смееше, а Уил се върна при нея, протегнал увисналия, покрит с пясък чорап пред себе си, сякаш беше някоя мъртва риба.

— Моят герой — изрече тя през смях.

Аз бих могъл да бъда нейният герой, помисли си Том и реши още на следващата сутрин да иде в „Брукс Брадърс“ и да се снабди с една от онези ученически ризи с копчета от горе до долу. Бързешком вдигна кецовете си от земята, шляпна ги в хълбоците си, за да ги изтърси от пясъка и последва двамата.

Уил и Сузи продължиха да вървят по плажа още километър — два, предимно в мълчание. Вълните шумяха, Том стоеше на дискретно разстояние зад тях. На плажа имаше още хора, достатъчно, за не извика подозрение неговото присъствие.