Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Джеф — каза тя и леко го побутна. — Джеф, мили, хайде. Събуди се.

Джеф произнесе звук — полустон, полугрухтене, — който умоляваше да го оставят на мира.

— Това означава ли, че си буден? — настоя Кристин.

Този път стонът бе по-силен и смислен. Махай се, изразяваше той.

— Извинявай, но ако не се събудиш, ще трябва да те оставя тук. — Кристин не искаше да прави това. Джеф обичаше винаги да носи в себе си много пари в брой. Някой можеше да се натъкне на него и да го ограби или пребие, дори по-лошо. Заради самия бой. Като онези тийнейджърчета, за които чете в „Маями Хералд“ преди няколко седмици. Те попаднали на един бездомник, сгушен в подземния гараж на блока им по време на буря и когато горкият човек им обяснил, че просто искал да се подслони на сушинка, те в отговор го подпалили. „Просто искахме да го постоплим“ — цитирани бяха думите на единия младеж пред арестувалия го полицай. Така че — не, не можеше просто така да го остави тук.

Кристин слезе от колата, заобиколи до пасажерската врата, отвори я и почна да дърпа ръката на Джеф.

— Хайде, Джеф. Време е да се събудиш и да си легнеш. — Много смислено, няма що, помисли си и го задърпа по-силно.

— Какво става?

— Вкъщи сме. Трябва да станеш.

— Къде е Уил?

— Нямам представа. — Кристин усети движение до гърдите си, погледна надолу и видя Джеф да заравя главата си в тях, с все още затворени очи и уста, която инстинктивно търсеше да налапа зърната й под блузката с леопардовата шарка. — Не ти вярвам. Все още не си на себе си и вършиш глупости. — Тя се дръпна и главата му се търкулна обратно на седалката с глуповата усмивка на красивото му лице, която някак си успяваше да е едновременно самодоволна и привлекателна. — Хайде, Джеф — продължи да настоява Кристин. — Късно е. Уморена съм. Цяла нощ съм била на крака.

Трябваха й допълнителни пет минути да го убеди да слезе от колата, още десет да се изкачат по стълбите, други две да го води и почти влачи по външния коридор към вратата на апартамента им.

— Ако ще повръщаш, моля те, направи го, преди да влезем — каза тя и погледна към парапета, който опасваше сградата. Подобно на много от евтините комплекси във Флорида, техният блок приличаше по-скоро на мотел. Трийсетте му апартамента — по десет на етаж, — бяха достъпни само през външния коридор и гледаха към малък басейн, вкопан в земята. Все още придържайки Джеф, Кристин затършува в чантата си за ключовете, а почти пълната луна й намигаше измежду близката групичка палми, фантастичните стари палми правят всичко да изглежда по-добре, помисли си, докато отключваше и избутваше Джеф вътре. Те скриваха множество грехове.

Да можеха само да направят същото и за интериора на апартамента, помисли си тя, когато влязоха в правоъгълната всекидневна, забележима единствено с липсата на каквото и да е забележително в нея. Нямаше живописни нишички и кътчета, гипсови корнизи не разчупваха простите бели стени, никакви вградени лампи или декоративни елементи по тавана. Дори просторният витринен прозорец, заемащ по-голямата част от западната стена, бе неприветлив и всъщност гледаше към подобна сграда на отсрещната страна.

Мебелировката бе съвсем малко по-интересна и се състоеше от диван със синьо-зелена шарка, който понастоящем служеше и за легло на Уил, синкаво кожено канапе, няколко неподхождащи си настолни лампи, две влизащи една под друга бели пластмасови масички и огромен бежов кожен фотьойл — всичките по-скоро функционални, отколкото модерни.

Под прав ъгъл с всекидневната се намираше изненадващо просторна кухня с трапезария, а малък коридор водеше до спалнята в дъното на апартамента. Имаше една баня.

Химнът се поднови веднага, щом Кристин затвори вратата, сякаш приветстваше завръщането им. Тя видя как раменете на Джеф инстинктивно се изправиха.

— Не вдигай — каза му, когато той взе да тършува из джоба си.

Секунда по-късно гласът на Лейни се разнесе над тъмносиния пухкав килим в стила на шейсетте и се издигна по стените като токсичен пламък.

— Къде е той? — чу се гневният й въпрос, докато Джеф държеше телефона на една ръка разстояние от ухото си.

— Казах ти да не вдигаш — не можа да се въздържи да не прошепне Кристин.

— Не ме лъжи, Джеф — продължи Лейни. — Ако Том е с теб, по-добре ми кажи.

— Кой е? — попита Джеф, усмихна се закачливо на Кристин и остави телефона да се изплъзне от ръцете му.

Кристин го хвана, преди да е паднал на пода.

— Том не е тук — съобщи на Лейни тя.