Джой Филдинг: Бар „Дивата зона“

— Което предполагам и обяснява мисълта, че „биологията е съдба“ — отбеляза тя.

Бе негов ред да се усмихне. Значи тя в крайна сметка го бе разбрала.

— Всъщност, работя над докторската си дисертация.

— Сега вече наистина съм впечатлена. Къде? В Университета на Маями?

— „Принстън“.

— Уау.

— Това означава ли, че ще преосмислиш спането с мен? — попита той.

— Няма начин.

— И аз така си помислих.

Тя отново се засмя. И отново чудесните трапчинки украсиха бледата й кожа.

— Но беше сладко. Получаваш точки за това.

— Благодаря.

— Не, сериозно, значи си студент?

— Сериозно, аз съм много сериозен студент — каза той. — Или бях. Вземам си малко почивка.

— Имаш предвид за лятото?

— Не съм сигурен за колко дълго.

— Май това не е всичко, за което не си сигурен.

Уил се опита да изпразни ума си. Жената срещу него притежаваше смущаващата способност да му чете мислите. Той хвърли поглед към бара и видя Джеф да се взира в него с премрежени очи, докато Том се бе наклонил и му шепнеше в ухото.

— Извинявай. Не исках да съм нахална — каза Сузи.

— Не си.

— Ти си малко загадъчен, нали?

— Загадъчен, как не. — Уил се засмя, поласкан, въпреки желанието си. — Майка ми все повтаря, че съм като отворена книга. — Сервитьорката се приближи с бирата му.

— Майките невинаги познават добре децата си.

Уил вдигна чашата си. Чукна я в нейната.

— Ще пия за това.

Двамата отпиха, после оставиха чашите си на масата, при което пръстите й случайно се докоснаха до неговите. По тях неочаквано премина електрическа вълна и ръцете му се разтресоха. Той ги положи в скута си, за да ги скрие от нея.

— Е, какво те доведе в Маями? — попита Сузи.

— На гости съм на брат ми.

— Това е хубаво. Той тук ли е тази нощ? — Тя погледна към бара.

Уил кимна.

— А взе ли участие в баса?

— Инициаторът — призна Уил.

Сузи огледа тълпата, струпана пред бара.

— Нека позная. Хубавецът с черната риза?

— Същият. — Разбира се, че ще забележи Джеф, помисли си Уил, стараейки се да не проявява ревност. Разбира се, че ще го намира за красив. Как иначе? Ако не беше подтикната от Кристин, тя без съмнение би избрала него.

— Всъщност, само наполовина сме братя. Затова и не си приличаме много.

— О, струва ми се, че откривам семейна прилика — каза тя, а погледът й като че ли се задържа на профила на Джеф малко по-дълго.

— Нямам неговите мускули — каза Уил, изтъквайки очевидното.

— А аз се обзалагам, че той няма твоя ум — възрази Сузи.

Уил изпита прилив на гордост.

— С какво се занимава той — брат ти?

Уил затвори очи, гордостта му се срина като развален чадър. Каква беше онази поговорка — гордостта предшества провала?

— Съжаляваш ли вече за избора си? — попита той и тутакси се разкая. — Извинявай, това май прозвуча невероятно придирчиво.

— Невероятно придирчиво? Ама че фраза.

— Извинявай — каза Уил отново.

— Просто се опитвам да водя разговор, Уил. Стори ми се, че ти е малко неловко да говориш за себе си.

— Брат ми е персонален треньор — обясни Уил в отговор на предишния й въпрос.

Сузи кимна, очите й бавно се извърнаха отново към Джеф, сякаш привлечени от магнит.

— Той живее с барманката — добави Уил.

— Предполагам, че говориш за красивата блондинка, а не за дебелака със златния синджир.

Уил се засмя.

— Всъщност, това е собственикът.

— Много привлекателна двойка са — отбеляза Сузи. — Брат ти и барманката.

— Да, така е.

— Тя изглежда много мила.

— Такава е.

Разговорът позамря. Сузи насочи вниманието си обратно към питието в ръката си.

— Кристин каза, че наскоро си се преместила тук от Форт Майърс — поде Уил след няколко неловки секунди.

— Кристин?

— Приятелката на Джеф.

— Джеф?

— Брат ми — уточни той. Какво му ставаше? Винаги ли е бил толкова неловък с жените? Нищо чудно, че Ейми го бе зарязала.

— Барманката и бодибилдъра — констатира Сузи.

— Персонален треньор — каза Уил и едва сам не се срита. Абсолютен идиот ли беше? — Е, какво те накара да се преместиш от форт Майърс? — попита той.

— Бил ли си някога там? — на свой ред попита тя, сякаш това бе достатъчен отговор.

— Не.

— Предполагам, че не е лошо място. Хората определено са достатъчно мили. Просто беше време за промяна. — Тя сви рамене и отпи глътка мартини.

— Промяна от какво?

— От всичко.

— С какво се занимаваше във форт Майърс?

— Работех в банка. Бях помощник-управител.

— Звучи интересно.