Джой Филдинг: Бар „Дивата зона“

— Може би иска само да бъде оставена насаме — допусна Уил.

— Коя жена ще дойде на място като „Дивата зона“, надявайки се да остане сама?

Уил трябваше да признае, че във въпроса на Джеф имаше смисъл.

— Така че отиваме там, побъбряме си с нея и виждаме на кого от нас ще позволи да я изпрати до вкъщи. Сто долара, че ще избере мен.

— Давай. — Том затършува из джоба си и най-накрая измъкна две двайсетачки и цял куп от по един долар. — Ще намеря останалите — позасрамено каза той.

— Като стана дума за изпращане вкъщи — намеси се Кристин, втренчена право в Том, — ти не трябва ли да си тръгваш? Нали не искаш да се повтори същото като миналия път?

В интерес на истината, Кристин бе тази, която не искаше да се повтори същото. Лейни ставаше също такава страховита стихия като мъжа си, когато се ядосаше, и пренебрегвайки всяко достойнство, бе в състояние да събуди половината град, щом се наложеше да открие местонахождението на блудния си съпруг.

— Лейни няма от какво да се тревожи тази нощ — самоуверено заяви Джеф. — Госпожица Нар няма да прояви интерес към кльощавия му задник. — Той се обърна към Уил. — Ти участваш ли?

— Не мисля.

— О, я стига. Не бъди такъв темерут. Какво ти става? Да не се боиш, че ще загубиш?

Уил погледна отново към жената, която продължаваше да се взира в пространството, но забеляза, че вече е привършила питието си. Защо просто не каза на брат си, че проявява интерес? А дали проявяваше? И прав ли беше Джеф? Наистина ли се боеше да не загуби?

— Приемате ли кредитни карти?

Джеф се разхили и го потупа по рамото.

— Говориш като истински Райдъл. Татко би бил много горд.

— Как точно ще го направим? — попита Том, настръхнал от тази новооткрита братска дружба. През почти целите две десетилетия, в които двамата с Джеф бяха приятели, Уил не бе нищо друго, освен трън в петата на брат си. Дори не му беше истински брат, мамка му, а само наполовина и бе толкова нежелан, колкото и недолюбван. Джеф нямаше нищо общо с Уил и не бе говорил нито с него, нито за него от години. Най-неочаквано преди десетина дни обаче, Уил се появи на прага му от нищото и изведнъж се почна: „братле, това“, „братле, онова“, от което на човек му се гадеше. Том отправи към Уил най-широката си усмивка с желанието „братлето“ да си стегне багажа и да си се върне в „Принстън“. — В смисъл, нали не искаме да изглежда сякаш й устройваме капан?

— Кой е казал такова нещо? Само ще отидем там, ще й благодарим, че ни е запознала с удоволствието на спиртните антиоксиданти и ще й предложим да й поръчаме още едно.

— Имам по-добра идея — обади се Кристин. — Искате ли аз да отида, да си поговоря с нея няколко минути и да се опитам да подразбера дали проявява интерес?

— При всички случаи гледай да научиш името й — каза Уил, мъчейки се да намери начин да се измъкне от ситуацията, без да се изложи или да отблъсне брат си.

— Колко залагате за това, че името й започва с Дж? — попита Том.

— Пет долара, че не — отзова се Джеф.

— Повече имена започват с Дж, отколкото с други букви.

— И все пак в азбуката остават още много букви — възрази Уил. — По този въпрос съм с Джеф.

— Естествено, че си с него — сопна се Том.

— Добре, момчета, отивам — обяви Кристин и мина от тяхната страна на бара. — Желаете ли да предам на дамата нещо от ваше име?

— Може би не бива да я притесняваш — каза Уил. — Има вид на човек с много неща на главата си.

— Кажи й, че ще й дам едно нещо, над което да поразмишлява — каза Джеф и игриво шляпна Кристин по задника, за да я отпрати нататък. И тримата проследиха с погледи как тя демонстративно се понесе с люлееща се походка между масите към далечния ъгъл на помещението.

Уил видя как Кристин взе празната чаша от масата и двете жени се заговориха така лесно и естествено, сякаш цял живот са били приятелки. По едно време госпожица Нар внезапно се извърна в тяхната посока, предизвикателно наклонила глава на една страна, по лицето и бавно се разпростря усмивка, а Кристин не спираше да й говори. „Виждаш ли онези тримата в края на бара?“ — представи си Уил, че казва тя. — „Хубавецът в черно, кльощавия с гневното изражение до него и чувствителния със закопчаната синя риза? Избери си един. Който и да е. Той е твой, стига да го искаш.“

— Връща се — каза Джеф след няколко секунди. Кристин се отдели от масата на жената и пое бавния си обход обратно към бара. Тримата едновременно се приведоха напред да я посрещнат.

— Казва се Сузи — съобщи им, без да спира.