Джой Филдинг: Бар „Дивата зона“

— Добре — каза Уил, но вътрешно си мислеше: какво направо? За какво говори тя? Започваше да се чувства така, сякаш бе влязъл в кино пет минути след началото на филма и вече бе пропуснал съществена информация.

— Какъв е залогът? — попита тя.

— Какво?

— Разбирам, че вие, момчета, сте се хванали на някакъв бас — обясни Сузи и блестящите й сини очи се разшириха в очакване той да потвърди онова, което тя очевидно вече знаеше.

— Какво точно ви каза Кристин?

— Сервитьорката ли? Не много.

— Тя всъщност е барманка. — Уил си прехапа езика. Какво му ставаше? Защо ли му трябваше да я поправя? Всичко щеше да опропасти, ако не внимаваше. Знаеше си. — Какво ти каза?

— Че вие, тримата, сте се хванали на някакъв бас и че ще спечелиш, ако избера теб.

Уил имаше чувството, че вътрешностите му се преобръщат. Какво искаше да каже тя — че Кристин е скроила цялата работа? Че той всъщност не е спечелил нищо?

— Колко ще вземеш, ако излезем оттук заедно?

— Двеста долара — сконфузено призна Уил.

Тя изглеждаше впечатлена.

— Уау! Хич не е зле.

— Съжалявам. Не искахме да те обидим.

— Кой е казал, че съм обидена? Това са много пари.

— Мога да си тръгна, ако искаш.

— Нямаше да те карам да дойдеш, ако исках да си тръгнеш.

Сега вече Уил бе по-объркан от всякога. Какво им ставаше на жените? — зачуди се той. Да не би генетично да бяха неспособни да водят праволинеен разговор?

— Просто искам всичко да е ясно от самото начало — продължи тя. — Няма да спя с теб, ако това си мислиш, така че можеш да изхвърлиш тази конкретна мисъл от главата си.

— Смятай я за изхвърлена — заяви той, а през тялото му премина неочаквана вълна на разочарование.

— Обаче съм повече от щастлива да поседя тук и да изпия няколко питиета с теб. После ще излезем заедно, може да се поразходим по плажа и всеки да си поеме по пътя. Как ти звучи?

— Звучи ми съвсем справедливо — каза Уил. А всъщност си мислеше: звучи ми тъпо. Но какво, по дяволите, няколко питиета бяха по-добре от нищо. Може би тя щеше да си промени решението.

— Няма да си променя решението — заяви Сузи, сякаш прочела мислите му. — Но се чувствай свободен да кажеш на приятелите си, каквото си искаш.

— Не съм от тези, дето се целуват и бързат да разкажат. Или не се целуват и пак казват — добави Уил и тя се засмя, за което той се почувства неимоверно благодарен.

— Ти си някак готин — каза тя. — Може пък и да спя с теб. Просто се шегувам — побърза да поясни. — И така, каква е работата? Не пиеш ли?

— Не, пия. Разбира се. Една наливна „Милър“ — каза на минаващата сервитьорка. Посочи мартинито на Сузи. — Разбрах, че нарът е полезен.

— Особено, когато го комбинираш с водка — каза през смях тя, докато надигаше чашата към устните си.

Уил реши, че харесва смеха й — изненадващо плътен и гърлен.

— Според мен, доброто здраве е комбинация от късмет и гени, повече от всичко друго — заяви тя.

— Биологията е съдба — съгласи се Уил.

— Какво?

— Съгласен съм — побърза да поясни той.

Сузи се усмихна.

— Е, с какво се занимаваш?

— С нищо.

Усмивката й стана по-широка, две дълбоки трапчинки обрамчиха малката й уста. Сините й очи примижаха развеселено.

— С нищо?

— Е, не съвсем с нищо.

— Не съвсем с нищо или съвсем с нищо? — подразни го тя.

— Звуча като пълен кретен, нали? — попита Уил, изказвайки мислите си на глас. Какво толкова, по дяволите — тя вече бе заявила, че няма да спи с него. Какво имаше да губи?

— Поеми дълбоко дъх — каза му тя. — Вече спечели баса. Знаеш, че нищо няма да се случи между нас, така че не се налага да се стараеш толкова, за да ме впечатлиш. Можеш просто да се отпуснеш и да си прекараш приятно.

Уил отново постъпи, както му бе казано, пое дълбоко дъх и се облегна назад. Но отпускането бе съвсем друга работа. Кога за последен път се бе отпускал, що се отнася до жените? Всъщност, на него му се струваше, че думите „отпускане“ и „жени“ не могат да се сложат в едно изречение.

— И така, отново ще задам същия въпрос. С какво се занимаваш — когато не се занимаваш с нищо, искам да кажа?

Уил си даде сметка, че може да измисли каквото и да е. Да й каже, че е пилот на самолет или финансов съветник, нещо толкова просто, че да не се налага да го обяснява или пък толкова сложно, че тя да не иска.

— Студент съм — спря се на истината той. Аз съм Уил Райдъл. Аз съм студент. Нямаше никакво съмнение — вдъхновението му нарастваше.

— Наистина ли? И какво учиш?

— Философия.