Нелсън Демил - На север

Карл отговори: Прието. Още нещо?

Не.

Край на връзката.

Изключих се, изтрих всичко и мълчаливо поседях там, после се изправих и отидох при шкафа. Направих си скоч с лед и прескочих содата.

— Всичко наред ли е? — попита Сюзан.

— Да.

Тя се замисли за миг.

— Ако утре не си в състояние да пътуваш… ако те задържат тук няколко дни, мога да отида в командировка вместо теб. Да се срещна с някого или там каквото трябва.

Погледнах я и се усмихнах.

— Благодаря. Предложението ти е много мило, но нещата са доста по-сложни. Добре, как да стигна до Натранг?

— Ще пратя имейл на туристическата агентка и ще видя какво мога да направя. — Тя седна на бюрото си. — Искаш ли да се опитам да ти резервирам стая, или ще импровизираш?

— Трябва да дам някакъв адрес на Манг.

— Не е задължително. Във всеки голям град има бюро на имиграционната полиция. Основната им работа е да следят чужденците. И ако му кажеш, че нямаш адрес в Натранг, Манг ще ти нареди да се явиш в имиграционната полиция или при пристигането си, или след като се настаниш някъде.

Обмислих обяснението й.

— Ще си потърся стая, когато стигна там — реших накрая. После прибавих: — Всъщност ще се опитам да намеря онзи военен хотел, в който прекарах отпуската си. Нали се предполага, че причината за това пътуване е носталгията ми.

— Да. Как се казва хотелът?

— Не помня. Стара френска сграда. Но ще го позная. Във всеки случай, след като се настаня, ще ти пратя факс. Ако не се свържа с теб до двайсет и четири часа след като замина от Сайгон, ще осведомиш моите хора.

— Тук съм, за да ти помагам. — Тя насочи вниманието си към компютъра и започна да пише. — Питам туристическата агентка за влак или минибус, които да пътуват утре за Натранг. Местата в самолетите са запазени от месеци. Предлагам двойна цена за билета, която и без това е четворна за чужденци. Съгласен ли си?

— Парите не са мои.

— Добре. — Сюзан продължи да пише. — Освен това я питам за частна кола. До Натранг има и комета, обаче съм сигурна, че всичко е заето. Но ще те пратя там даже да се наложи да те кача на рейса на мъчението.

— Най-добре ми звучи това с колата. Парите нямат значение. Тази туристическа агентка веднага ли ще ти отговори?

— Започва работа от осем — в Сайгон отварят рано. По това време ти имаш среща с полковник Манг. Ще те чакам във фоайето на „Рекс“ и ще видим дали трябва да пътуваш за Натранг, или за летището и от там за дома. — И прибави: — И ако не си в „Рекс“, да речем, до 1 обяд, зная с кого да се свържа.

— Имаш ли нещо против аз да давам инструкциите?

Сюзан вдигна поглед от клавиатурата.

— Това не е ракетостроене, господин Бренър, и аз усвоявам бързо. Поела съм задължението да те изведа от Сайгон или да съобщя за задържането или експулсирането ти. Нека го направим както предлагам аз.

Леле боже. Госпожа Уебър наистина се преобразяваше в офиса си. А може и да ми беше малко сърдита, задето не я взимах със себе си.

Тя продължи да трака на клавиатурата.

— Сега пращам имейл на шефа си Джак Суонсън, че ще дойда на работа чак утре следобед.

Стори ми се много писане за тия сравнително елементарни съобщения.

Тя изключи компютъра, изправи се, допи чашата си и каза:

— Хайде да те водя на вечеря.

— Много мило от твоя страна, но аз имам безотчетна сметка.

— Аз също. Ще ти обясня защо трябва да инвестираш във Виетнам. Това е тихоокеанска страна с изключителен потенциал за развитие.

— Вече достатъчно съм вложил във Виетнам.

Сюзан не отговори, отиде до вратата и постави длан върху електрическия ключ.

— Готов ли си?

— Моля те, разпечатай списъка с пратените и получени, факсове и го унищожи.

— О… ти си истински професионалист. — Тя се върна в нишата, разпечата списъка и го пусна в машината за унищожаване на документи.

Вдигнах фотоапарата и изснимания филм от бюрото.

— Моля те, прибери ги в сейфа си.

Сюзан набра комбинацията и аз й подадох фотоапарата и филма. Тя ги прибра и затвори вратата.

Излязохме от кабинета й и обиколихме етажа. Тя ми показа библиотеката, заседателната зала и стола, който приличаше на френско кафене.

— Добре се грижим за себе си — отбеляза Сюзан. — Евтино е и действа добре на психиката. Тук са спортната зала и душовете. — Влязохме в помещение с няколко гладиатора. През отворената врата видях маса за масаж.

Мислех, че всеки отива в апартамента си, за да се освежи, обаче Сюзан посочи към вратата с надпис „Мъже“.