Майкъл Крайтън - Аборт

— Аз съм Джон Бери.

— Приятно ми е.

Той беше млад, наближаващ 30-те години. Имаше зараснал белег, който се спускаше по врата под дясното му ухо и изчезваше под яката на ризата. Но очите му гледаха невъзмутимо и спокойно, докато поправяше възела на раираната си вратовръзка.

— Ще седнем ли?

— Добре — отговорих.

Докато се местехме, Уилсън се обърна през рамо и каза:

— Още по едно от същото, Кръшър.

Човекът зад бара намигна.

— Вие работите за фирмата на Бредфорд, нали?

— Да, бях назначен преди малко повече от година.

Аз кимнах.

— Всичко беше нормално. Дадоха ми хубав офис с изглед към рецепцията, така че хората, които влизат и излизат, да могат да ме виждат.

Разбирах какво говори, но въпреки това усещах раздразнение.

Имах приятели, млади адвокати, и никой от тях не беше получил какъвто и да е офис поне няколко години след постъпването си на работа. Погледнато обективно, този човек беше късметлия, но нямаше никакъв смисъл да му го казвам, защото и двамата знаехме причината за добрия му късмет — той беше вид продукт, който обществото внезапно беше утвърдило като ценен — образован негър. Хоризонтите пред него сега бяха открити, бъдещето, което го очакваше — добро. Но той все още продължаваше да бъде изключение.

— С какво точно се занимавахте?

— Данъци, недвижими имоти и няколко граждански дела. Както може да се предположи, фирмата няма много криминални дела. Но когато постъпих, изразих интереса си към съдопроизводството. Никога не съм очаквал, че ще ми натресат точно това.

— Разбирам.

— Просто искам да знаете.

— Да, мисля, че разбирам. Прекарали са ви, нали?

— Може би — усмихна се той. — Или поне така си мислят.

— А вие какво мислите?

— Мисля, че всяко дело се решава в съдебната зала, а не преди това.

— Имате ли някакъв план?

— Работя над един — каза Уилсън. — Ще ми струва много труд, тъй като трябва да стане добър. Защото съдебните заседатели ще видят пред себе си самоуверен негър, защитаващ китаец, който прави аборти. Мисля че това няма да им хареса.

Допих кафето си. Втората поръчка бе донесена и оставена на масата.

— От друга страна — продължи Уилсън, — това е една голяма възможност за мен.

— Да, ако спечелите делото.

— Такова е намерението ми — каза той равнодушно.

Изведнъж се сетих, че Бредфорд, каквито и да са били причините да даде делото на Уилсън, е взел много мъдро решение. Защото това хлапе щеше да спечели. На всяка цена.

— Говорихте ли вече с Арт?

— Тази сутрин.

— Какво е впечатлението ви?

— Невинен. Сигурен съм.

След второто питие разказах накратко какво бях направил за последните няколко дни. Уилсън слушаше, без да ме прекъсва, като от време на време си водеше записки. Когато свърших, той каза:

— Спестили сте ми много работа.

— В какъв смисъл?

— От разказа ви съдя, че можем да приключим случая. Много лесно можем да измъкнем доктор Лий.

— Защото момичето не е било бременно ли?

Той поклати глава.

— В няколко случая, между които е и Държавата срещу Тайлър, беше решено, че бременността не е основен елемент. Нито пък има някакво значение, ако плодът е мъртъв преди аборта.

— С други думи, няма никакво значение това, че Керън Рандъл не е била бременна?

— Никакво.

— Но не е ли това доказателство, че работата е била извършена от аматьор, човек, който дори не е пуснал тест за бременност? Арт никога не би направил аборт, преди да е проверил има ли нужда.

— Това ли ще бъде вашият аргумент? Че доктор Лий е твърде опитен, за да направи такава елементарна грешка?

Бях разочарован.

— Вижте — каза Уилсън, — не можете да доведете защитата до успешен край на базата на характера на обвиняемия. Няма да стане, както и да се опитвате.

Той прелисти тефтерчето си.

— Позволете ми да ви запозная накратко със законната ситуация. През 1845-а генерален закон в Масачузетс е постановил, че е престъпление да се правят аборти при каквито и да е обстоятелства. Ако абортът не причинявал смъртта на пациентката, присъдата била не повече от седем години; в обратния случай съдът отреждал от пет до двайсет години. Оттогава законът е бил многократно допълван. Няколко години по-късно е било решено, че абортът не е незаконен, ако е необходим, за да се спаси животът на майката. Това няма да ни помогне в този случай.

— Не.

— По-късни промени са правени по повод на делото Държавата срещу Виера, които гласят, че умишленото използване на инструмент е престъпление, дори и без доказателства, че това е довело до усложнения или до смърт. Това може да се окаже много важно. Ако обвинението се опита, а съм сигурен, че ще се опита да изтъкне факта, че доктор Лий прави аборти от много години, тогава те ще внушат, че преки доказателства за последния аборт не са необходими, за да го вкарат зад решетките.