Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Да, интересува ме. Както всеки загрижен гражданин на тази планета.

— Така е. Но кажете ми нещо. Какво представлява глобалното затопляне, така както вие го разбирате?

Евънс се опита да прикрие изненадата си. Не беше очаквал, че ще го изпитват.

— Защо питате?

— Питаме всеки, който дойде тук. Опитваме се да си създадем представа за това доколко е информирана широката общественост. Какво е глобалното затопляне?

— Глобалното затопляне е затоплянето на земята от изгарянето на изкопаеми горива.

— Това всъщност не е вярно.

— Не е ли?

— Дори не е близо до истината. Опитайте още веднъж.

Евънс замълча. Ясно беше, че го изпитва човек с придирчивата и прецизна умствена нагласа на правист. Той добре познаваше тази порода, още от правния факултет. Помисли за миг, като внимателно подбираше думите си.

— Глобалното затопляне е, ъъъ, затоплянето на земната повърхност от излишъка на въглероден двуокис в атмосферата, причинен от изгарянето на изкопаеми горива.

— И това също не е вярно.

— Защо да не е?

— По няколко причини. В най-добрия случай, мога да преброя четири грешки в изявлението, което направихте току-що.

— Не разбирам — каза Евънс. — Изявлението ми… просто казах какво е глобалното затопляне.

— Само че то е нещо друго. — Тонът на Болдър беше отсечен, авторитетен. — Глобалното затопляне е теория…

— Вече едва ли е само теория — прекъсна го Евънс.

— Напротив, теория е — каза Болдър. — Повярвайте ми, лично аз бих искал да е нещо повече. Но в действителност глобалното затопляне е теорията , че повишените нива на въглероден двуокис и някои други газове причиняват увеличаване и средната температура на земната атмосфера , заради така наречения „парников ефект“.

— Щом казвате — съгласи се Евънс. — Това е по-точно определение, но…

— Господин Евънс, вие самият вярвате в глобалното затопляне, ако съм ви разбрал правилно, нали?

— Разбира се.

— Силно вярвате в него?

— Ами да. Като всички други.

— Когато вярвате силно в нещо, не смятате ли, че е важно да изразявате това си убеждение по най-точния начин?

Евънс започваше да се поти. Наистина се чувстваше, все едно се е върнал в университета.

— Ами, не знам… в този случай по-скоро не. Защото когато стане дума за глобалното затопляне, всички знаят за какво става въпрос.

— Знаят, казвате? Според мен дори самият вие не знаете за какво говорите.

Нагорещен до бяло гняв заля Евънс и той кипна:

— Вижте, само защото не се изразявам с точните научни термини…

— Не термините ме интересуват, господин Евънс. Загрижен съм за сърцевината на вашето твърдо убеждение. Подозирам, че убежденията ви са безпочвени.

— С цялото ми уважение към вас, това е нелепо. — Той си пое дълбоко дъх.

— Искате да кажете, че не са безпочвени?

— Точно това искам да кажа.

Болдър го изгледа замислено. Изглеждаше доволен от себе си.

— В такъв случай вие бихте били от голяма полза за този процес. Имате ли нещо против да ни отделите един час от времето си?

— Ъъъ… може би.

— Ще имате ли нещо против да ви запишем на видео?

— Не, но… защо?

Болдър се обърна към Дженифър Хейнс и тя каза:

— Опитваме са да определим какво знаят за глобалното затопляне добре информираните хора като вас. Това ще ни помогне да представим по-убедително тезата си пред съдебните заседатели.

— Искате да бъда нещо като фалшив съдебен заседател?

— Именно. Вече го пробвахме с няколко души.

— Добре — каза Евънс. — Сигурно бих могъл да го вмъкна в програмата си на някакъв етап.

— Сега би било добре — каза Болдър и се обърна към Дженифър: — Събери хората си в четвърта стая.

— Бих се радвал да помогна, разбира се — каза Евънс, — но дойдох просто да получа обща представа…

— Защото сте чули, че има проблеми с делото? Няма. Но има значителни предизвикателства — каза Болдър и си погледна часовника. — Трябва да присъствам на една среща, която не може да чака. Вие останете с госпожица Хейнс и когато приключите, ще поговорим за делото така, както го виждам аз. Става ли?

Не му оставаше друго, освен да се съгласи.

Вкараха го в една съвещателна зала, настаниха го в единия край на дълга маса и насочиха към него видеокамера. „Точно като при показания под клетва“, помисли си той.

Петима млади хора влязоха в стаята и седнаха около масата. Всички бяха облечени небрежно, с дънки и тениски. Дженифър Хейнс ги представи толкова бързо, че Евънс не им запомни имената. Обясни, че всичките били студенти от последните курсове по различни научни дисциплини.