Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Вдясно имаше подобна конферентна зала с надпис: САТЕЛИТИ/ РАДИОСОНДИ. Вътре имаше четирима души, които оживено обсъждаха някаква диаграма с големи пикове, окачена на стената.

По-нататък имаше друга стая с надпис: ОБЩИ ЦИРКУЛАЦИОННИ МОДЕЛИ (ОЦМ). Тук по стените висяха нагъсто големи карти на света и графики в ярки цветове.

— Уха! — възкликна Евънс. — Голяма операция.

— Голям процес — отвърна Дженифър Хейнс. — Всички тези хора са от тематичните ни екипи. Повечето са студенти от горните курсове по климатология, а не адвокати. Всеки екип проучва отделен проблем. — Тя обхвана с жест склада. — Първата група обработва суровите данни, тоест данните, препратени ни от „Годард“ — института за космически изследвания към Колумбийския университет в Ню Йорк, от Мрежата за историческа климатология на САЩ в Оук Ридж, Тенеси, и от центъра Хадли в източна Англия. Това са основните източници на температурни данни в целия свят.

— Аха — каза Евънс.

— Другата група, ей там, работи върху сателитните данни. Орбиталните сателити имат записи на температурите в горните слоеве на атмосферата от 1979-а насам, така че имаме данни за повече от двайсет години. Опитваме се да решим какво да правим с тях.

— Какво да правите с тях ли?

— Сателитните данни са проблем — каза тя.

— Защо?

Все едно не го бе чула, тя посочи към следващата стая.

— Екипът там прави сравнителни анализи на ОЦМ-етата — тоест на компютърно генерираните климатични модели — от 1970 година до наши дни. Както знаете, тези модели са изключително сложни, боравят с милион и повече променливи величини едновременно. Те са, засега, най-сложните компютърни модели, създадени от човечеството. Работим предимно с американски, британски и немски модели.

— Разбирам… — Започваше да му идва нанагорно.

— А екипът отсреща работи върху океанските нива. Зад ъгъла е палеоклиматът. Техните проучвания са, разбира се, чисто теоретични. И последният екип се занимава със слънчевото греене и аерозолите. Имаме и външен екип в Калифорнийския университет — той работи върху механизмите за събиране на атмосферни данни, най-вече върху облачните покривки и реакцията им на температурните промени. Кажи-речи, това е всичко. — Млъкна, забелязала объркването в очите на Евънс. — Извинете. Понеже работите с Джордж Мортън, реших, че сте запознат с тези неща.

— Кой е казал, че работя с Джордж Мортън?

Тя се усмихна.

— Ние си разбираме от работата, господин Евънс.

Минаха покрай една последна стая със стъклени стени, която си нямаше надпис. Беше пълна с диаграми и огромни фотографии, както и с триизмерни модели на Земята в кубове от прозрачна пластмаса.

— Какво е това? — попита той.

— Това е аудио-видео екипът ни. Те подготвят визуалните материали за съдебните заседатели. Някои от данните са изключително сложни и се опитваме да открием най-опростения и най-убедителен начин, по който да ги представим.

Продължиха напред и Евънс попита:

— Наистина ли е толкова сложно?

— Да — отвърна тя. — Островната държава Вануту се състои от четири коралови атола в южния Тихи океан, чието най-високо надморско равнище е само седем метра. Осемте хиляди жители на тези острови мога да бъдат потопени от покачващото се океанско ниво вследствие от глобалното затопляне.

— Да — каза Евънс. — Това го разбирам. Но защо сте впрегнали толкова много хора за научната обосновка?

Тя го погледна странно.

— Защото искаме да спечелим делото.

— Да…

— А то ще е трудно.

— Какво имате предвид? — попита Евънс. — Става въпрос за глобалното затопляне. Всички знаят, че глобалното затопляне е…

Нечий глас се разнесе басово откъм другия край на склада:

— Е какво?

Плешив очилат мъж вървеше към тях. Походката му беше тромава и прякорът му, Плешивия орел, определено му подхождаше. Както винаги, Джон Болдър беше облечен в синьо — син костюм, синя риза и синя вратовръзка. Изглеждаше вечно напрегнат, очите му примижаваха, вперени в Евънс. Колкото и да му беше неприятно, Евънс трябваше да си признае, че срещата с известния адвокат го изпълва с боязън.

Подаде му ръка и се представи.

— Питър Евънс, „Хасъл и Блак“.

— И работите с Джордж Мортън?

— Да.

— Задължени сме на господин Мортън за неговата щедрост. Полагаме всички усилия да бъдем достойни за подкрепата му.

— Ще му предам, господине.

— Да, разбира се. Та говорехте за глобалното затопляне, господин Евънс. Интересува ли ви тази тема?