Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Само че уводният параграф ще се превърне в най-новия виц сред арктическите изследователи. Мислиш, че Мотояма или Сигуросон няма да разберат за какво става въпрос? Или Икс? Уатанабе? Ще ми се смеят и никога повече няма да вземат на сериозно работата ми. Ще решат, че съм го направил заради финансирането.

— Но трябва да имаме предвид и други неща — успокоително рече Дрейк. — Не трябва да забравяме, че групите за дезинформация, финансирани от индустрията — петролната, автомобилната — веднага ще се хванат за доклад, в който пише за растежа на няколко ледника, и ще го използват като довод срещу реалността на глобалното затопляне. Винаги го правят. Хващат се за всичко, което им позволява да изопачат истината.

— Как ще се използва информацията не е моя грижа. Моята работа е да докладвам за истината.

— Много благородно — каза Дрейк. — Макар и не съвсем практично.

— Разбирам. И сте довели тук източника на финансирането, в лицето на господин Мортън, за да не би случайно да пропусна намека, така ли?

— Не, не, Пер — побърза да каже Дрейк. — Моля те, не преиначавай думите…

— Много добре те разбирам. Защо е тук той? — Ейнарсон беше побеснял. — Господин Мортън? Одобрявате ли това, което господин Дрейк иска да направя?

Точно в този момент телефонът на Мортън зазвъня и той го отвори със зле прикрито облекчение.

— Мортън. Да? Да, Джон. Къде си? Във Ванкувър. Кое време е там сега? — Покри с ръка микрофона. — Джон Ким, от Ванкувър. „Скотиабанк“.

Евънс кимна, макар да нямаше представа за кого става въпрос. Финансовите операции на Мортън бяха сложни и той познаваше банкери по целия свят. Мортън се обърна и се отдалечи в другия край на палатката.

Останалите се умълчаха неспокойно, докато го чакаха да приключи разговора. Ейнарсон гледаше в пода и дишаше тежко, все още ядосан. Русите жени се преструваха, че работят — разлистваха с демонстративна съсредоточеност документите на масата. Дрейк напъха ръце в джобовете си и вдигна поглед към тавана.

Междувременно Мортън се смееше.

— Наистина? Този не го бях чувал — каза той през смях. Хвърли поглед към останалите, после пак се обърна с гръб към тях.

— Виж, Пер, всичко това е едно недоразумение — почна Дрейк.

— Нищо подобно — студено каза Ейнарсон. — И двамата знаем много добре за какво става въпрос. Ако оттеглите подкрепата си, оттегляте подкрепата си.

— Никой не говори за прекратяване на финансовата подкрепа…

— Е, ще видим.

И тогава Мортън каза:

— Какво? Какво са направили? Депозит за какво? За каква сума гово… Божичко, Джон! Това не е за вярване! — И като продължаваше да говори, се обърна и излезе от палатката.

Евънс забърза след него.

Беше станало по-светло, слънцето се беше изкатерило по небето и се опитваше да пробие облаците. Мортън бързаше нагоре по склона и още говореше по телефона. Викаше, но вятърът отвяваше думите му и те не стигаха до Евънс, който подтичваше след него.

Стигнаха до ланд круизъра. Мортън приклекна до него на завет.

— Господи, Джон, нося ли някаква законова отговорност за това? Тоест… не, нищо не знаех, от теб го чувам. Каква беше организацията? Фонд „Приятели на планетата“?

Мортън погледна въпросително към Евънс. Евънс поклати глава. Никога не беше чувал за „Приятели на планетата“. А познаваше повечето организации, свързани с околната среда.

— Къде й е седалището? — попита Мортън. — Сан Хосе? Калифорния? О, Боже! Кой си регистрира фондациите в Коста Рика, по дяволите? — Прикри с ръка телефона и каза на Евънс: — Фонд „Приятели на планетата“. Сан Хосе, Коста Рика.

Евънс поклати глава.

— Въобще не съм чувал за тях — каза Мортън. — Същото важи и за адвоката ми И не си спомням… Не, Ед, четвърт милион долара бих запомнил, уверявам те. Къде казваш е бил издаден чекът? Разбирам. И моето име било къде? Разбирам. Добре, благодаря ти. Да. Ще имам грижата. Чао. — Затвори ядосано телефона и се обърна към Евънс. — Питър. Взимай тефтер и си води бележки.

Мортън говореше бързо. Евънс едва успяваше да запише. Историята беше сложна и той се постара да запише най-важното.

Джон Ким, управителят на „Скотиабанк“ във Ванкувър, бил потърсен от свой клиент на име Нат Деймън, местен морски оператор. Деймън депозирал чек, издаден от компанията „Сеизмични замервания“, Калгари, и чекът се оказал без покритие. Бил за двеста и петдесет хиляди долара. Деймън имал някои подозрения за човека, който му издал чека, и помолил Ким да провери.