Крис Муни - Да помним Сара

Майк вдига глава и среща нейния поглед.

— Май знаеш какво стана с Лу.

— Така е — съгласява се тя с въздишка. — Съжалявам, че освен всичко останало, и това ти се стовари върху главата.

— Не ми се виждаш изненадана. От историята с Лу имам предвид.

— Когато става въпрос за баща ти, нищо не е в състояние да ме изненада.

— Вчера говорих с него. В затвора.

— Господи!

— Помоли ме за помощ.

— За Бога, защо си причиняваш всичко това?

— Казвал ли съм ти някога за своите подозрения, че Лу страда от клаустрофобия?

— Това какво общо може да има с желанието ти да го посетиш в затвора?

— Смятах, че ще мога да се възползвам от тази негова слабост. Да го принудя да ми разкаже за мама. Бях го пипнал здраво, а разполагам и с доказателства. — И Майк й разказва за билетите, паспорта и за това, как ги е открил.

— Никога не си го споменавал — отбелязва Джес. Върху лицето й се изписва израз на огорчение. — Трябвало е да разкажеш всичко на полицаите, когато са дошли да разпитват след изчезването на майка ти.

— Нищо добро нямаше да излезе от това.

Джес мисли известно време по въпроса и казва:

— Може и да си прав. Когато става дума за опазване на тайни, твоят баща е ненадминат. Сега каза ли ти нещо?

Лу нищо не каза за майка ми, Джес. Постъпи както постъпва всеки път: отрича и отрича, и отрича. Онова, което направи обаче, бе да изтърси тази пикантна историйка за връзката ти с някакъв мъж, консумирана през уикенда, преди да се оженим. Не бих обърнал внимание, ако дъртият кучи син нямаше толкова самодоволен вид, след като го каза — сякаш знае, че ме удря право в сърцето.

Майк я познава от гимназията. Дори днес това, че нейната вярност е поставена под съмнение, му идва като шамар през лицето. Тя подчинява своето поведение, и за нещастие това на всички останали, на най-строг морален кодекс. Когато една от най-близките й приятелки й доверява, че има връзка с женен мъж, Джес моментално прекъсва всякакви контакти с нея. Точно тогава Майк си е у дома и чува казаното от Джес: „Въобще не ме интересува колко много го обичаш, Карла. Човекът е женен — точка.“

Защо тогава го каза гадният Лу?

Джес е единствената ти връзка със спомена за Сара. Задай й въпроса просто за да си сигурен, че си готов да се сбогуваш.

Джес отпуска длан върху неговата и стиска. Каквото и да сподели с нея, тя ще му помогне да понесе болката, както е правила по време на брака им, ще му покаже как да се справи с нея.

— Кажи — настоява тя.

— Отрича да има нещо общо.

— Защо те изненадва това?

— Наистина си мислех, че ми е паднал в ръцете. Да му беше видяла лицето. Той загива на онова място.

— Много добре — отсъжда Джес, като стисва по-силно ръката му. — Отлично.

През месеците, последвали изчезването на Сара, Майк привиква телефонът да звъни по всяко време на денонощието. Когато апаратът звънва, той се обръща настрани и взема безжичната слушалка, за да я притисне към ухото си в очакване да чуе Джес, Мерик или пък някой ненормалник, някой пропаднал безделник, който няма какво друго да прави, освен да звъни посред нощ за негова сметка, за да разкаже някоя изсмукана от пръстите история за това, как бил видял Сара или пък да твърди, че знае какво се е случило с нея.

Обажда се Роуз Жиру.

— Тед… — проплаква тя.

Майк сяда в леглото. Знае за трите инфаркта на съпруга й и че последният без малко да го убие.

— Постъпи на изследователска работа в Калифорнийския университет на Сан Диего.

— Защо си толкова разстроена?

— Приел е работата, без да ми каже.

Тук няма кой знае каква изненада. Майк не познава човека лично, виждал е само снимки на Тед Жиру, едър като мечка мъж с гъста брада и очила с черни рамки. Инженер-химик, който според Роуз прекарва по-голямата част от времето си или на работа, или заключен в своя кабинет, разположен в сутерена. Въз основа на чутото за него Майк си го представя студенокръвен като риба.

— Казах му, че не мога да се местя, не съм в състояние да напусна тази къща — оплаква се Роуз и се прокашля. — И знаеш ли какво ми каза той? „Постъпи както искаш, Роуз, но аз отивам.“ Това е неговият начин да ме накаже. Също като номера с масата. Нали съм ти разправяла, че каних един път отец Джона на вечеря?

— Спомням си.

— Седя край тази маса редом с Ашли и другите ни деца, а след като си тръгна, Тед започна да ми повтаря при всеки удобен случай какъв особняк според него е Джона. Казвах му, че се държи глупаво. Тед не ходи на църква. Нарича я „ментърджийница“. А когато заговореше такива неща за отец Джона и аз не му обръщах внимание, започваше да се дразни.