Крис Муни - Да помним Сара

Майк усеща кожата на лицето му да се изпъва до възможност.

— Сам ме предупреди, че може да реагирате така — съобщава Антъни. — Знам също, че помежду ви има договорка. Нямам представа как е станало. Нареди да предам, че ще ви се обади по-късно.

— Тя в офиса ли е?

— Заета е с едно заседание до осем часа. Ще се обади, не се безпокойте. — Антъни се пресяга през отвореното стъкло, грабва отвътре бял плик и го връчва на Майк. Той е запечатан. — Това нещо трябва да ви се връчи лично по нареждане на господин Уайнстийн. Използваните от нас куриери не идват чак дотук, та се наложи вашият верен слуга да предложи своите услуги.

— Благодаря — отзовава се Майк. — Дължа ви една бира.

— Ще бъде среща — казва Антъни и намигва. Влиза си в колата и протяга ръка през прозореца за сбогом.

Майк разпечатва плика с помощта на палеца си. Вътре има ключ и сгъната бележка. Измъква я, разгъва и зачита характерните драскулки на Лу, изографисани върху адвокатска бланка.

Майкъл,

Отказаха ми гаранция. Заключен съм в Кеймбридж до началото на процеса. Имам среща с адвоката утре сутринта в десет. Той иска 50 000 като първоначално плащане. Парите се намират в сейф под пода. Отгърни мокета в килера на старата си спалня и ще го откриеш. Комбинацията е 34-26-34. Вземи парите и остави на място остатъка.

Каза, че искаш да се спазарим. В дъното на сейфа ще откриеш някои неща, които са на майка ти. Направи плащането утре и ще отговоря на всеки твой въпрос. Имам право на посещения.

Нямам нищо общо с изгарянето на онзи мъж.

Майк сгъва листчето и поема обратно по алеята. Вие му се свят.

Бил посочва писмото с щипките за скара и се обажда:

— Това да не е любовно писмо от прекрасния ти партньор?

Майк му подава хартийката. Бил я хваща с краищата на щипките и я разгъва.

— Искрено се надявам твоят старец да обича горещия климат — заявява Бил и оставя бележката върху скарата. Майк я гледа как лумва в пламъци и в гърдите му се надига желание да направи същото с всички въпроси, които го измъчват. Да ги положи един по един върху жертвената клада и да си тръгне.

С притиснат към ухото клетъчен телефон, Майк се обляга на шофьорската седалка на камионетката и започва:

— Нали каза, че Уайнстийн няма да поеме случая, преди да е получил твоето съгласие.

— Баща ти е оставил съобщение при Миранда…

— При кого?

— Миранда е секретарката на Уайнстийн — отвръща Сам. — Баща ти оставил съобщение, с което уведомява Уайнстийн, че ако поеме случая, може да разчита на допълнително възнаграждение в размер на двайсет и пет хиляди в брой. Ако успее да го отърве, получава още сто бона. Ключовата дума тук е „в брой“. Нали се сещаш?

Сеща се. В добавка към процента, който адвокатската фирма ще даде на Уайнстийн, той можа да разчита на още до сто двайсет и пет хиляди долара, при това освободени от данъци, след като Лу е готов да плати в брой. Без следа от банков превод данъчните не могат да го пипнат.

— И той не дава нито цент от тези пари на фирмата, така ли излиза?

— Ще бутне нещо на Миранда, за да си държи езика зад зъбите, което тя несъмнено ще стори. Доста отдавна работи при него. Каквото каже Мартин, това прави Миранда, а той си плаща като поп за тази лоялност.

— Засега не забелязвам да си държи устата достатъчно добре затворена.

— Не го знам от Миранда. Мартин ми каза.

— Какво му пука на Мартин откъде му идват парите?

— В момента му трябва нещичко отгоре. Прицелил се е в едно ново бентли.

— Страхотен тип, дума да няма.

— Защо не ме предупреди, че баща ти разполага с подобни ресурси?

— Защото нямах представа за това. — Лу никога не се е славел с широки пръсти. Да, купува си скъпи костюми, но никога не дава пари за лъскави коли и дълги ваканции. Къщата му в Белхам представлява едноетажна селска постройка, а през първите години след Виетнам парите са си направо кът.

Сам проговаря отново:

— Когато двамата с теб обсъждахме въпроса първия път, аз ти казах, че ако решиш да използваш името на Мартин като стръв, а ти явно тъкмо това си направил, съществува възможност баща ти да вдигне телефона и да се свърже направо с него.

— Именно затова изградихме нашата схема.

— Но ти не каза, че баща ти разполага с купища пари. Ако знаех това, щях да предприема друга тактика.

Майк не се сърди на Сам — яд го е на себе си. До такава степен е завладян от идеята да стисне Лу за гушата, че изобщо не се сети за парите. Знае за ограбените бронирани автомобили, за липсващите от тях близо два милиона долара. Грешката му е, че допуска — неоснователно, както изглежда — баща му да е профукал заграбеното. През ум не му минава възможността старият да е скътал някъде толкова мангизи.