Крис Муни - Да помним Сара

Новината е широко отразена в медиите.

„При инцидент, определен от полицейски източници като «фатален случай на сгрешена самоличност», Чарлс Бреслър, един от двамата охранители, наети да пазят Франсис Джона, се намира в критично състояние с изгаряния трета степен и вътрешни респираторни увреждания, след като е бил нападнат със запалителна бомба в ранните часове на деня. Франсис Джона, бившият свещеник, за когото полицията подозира, че е отговорен за изчезването на три момиченца, последно, от които е Сара Съливан от Белхам…“

Майк изключва радиото и стисва волана с такава сила, че около кокалчетата на ръцете му се образуват бледи полумесеци. Шибаният Мерик. Проследява ме чак дотук, за да получи отговор на въпросите си, и очаква да си зарежа работата, а на всичко отгоре лъже за лабораторните резултати.

Ами Джес? Сигурно вече знае какво става. Историята около якето на Сара е пусната навсякъде — „Ю Ес Тудей“, „Си Ен Ен“. В Париж също продават „Ю Ес Тудей“, нали? А „Си Ен Ен“ имат със сигурност. Те въртят новината от самото начало. А дори да приемем, че Джес не чете пресата и не гледа телевизия, все някой от тукашните й приятели ще я потърси в Италия или където там кара медения месец с новия си приятел, за да й каже. Майк е оставил вече няколко съобщения на телефонната й поща. Но няма отговор. Нима на Джес не й пука?

Спира на червен светофар. Под дрехите си усеща пот. Изсъхнала, лепкава коричка заобикаля устата му. От другата страна на улицата има бар. Вторачва се в червената му неонова реклама и огромна тъмна витрина и в същия миг телефонът иззвънява. Бавния Ед.

— Ти да не си се побъркал бе? — пита той.

— А ти наистина ли си мислиш, че аз съм го извършил?

— Ти кажи. Не беше ли тъкмо ти, дето искаше Джона да гори жив?

— Знаеш ли какво, Ед? Що не идеш някъде да си го завреш?

— Какви са тогава тия глупости, дето ги чувам, че си поискал адвокат? Мерик току-що се обади да иска заповед за обиск.

— Ами домъкна се чак на обекта с идиотския въпрос къде съм бил снощи.

— Точно така. На това му викат полицейско разследване, Съли. Някой се е опитал да си направи факел от Джона, обаче сбъркал адреса. Предвид досегашните ти взаимоотношения с Джона, ти се превръщаш в онова, което ние наричаме най-вероятен извършител.

Майк стисва апарата в длан и дава газ.

— Страшно ми допада начинът, по който вие, момчета, ми се домъквате на обекта и очаквате да си зарежа работата, за да отговарям на тъпи въпроси, но когато аз попитам нещо, вие се превръщате в шайка глухонеми.

— Съли, вече сме го обсъждали този въпрос.

— Попитах Мерик за лабораторните резултати.

Бавния Ед мълчи.

— Не съм споделял нищо за снощи или за казаното от теб. Исках просто да проверя дали…

— Не вярвам на ушите си.

— … ми казва истината, а той както обикновено извъртя нещата.

— Имаш много сериозен проблем със слуха, ясно ли ти е това?

— И аз имам права. Непрекъснато забравяте, че тук става дума за моята дъщеря.

— Добре, Съли, имаш пълно право, ние, всичките до един, сме безсърдечни хуйови глави. Точно поради тази причина те държахме в течение отначало, та да може ти почти да пречукаш главния заподозрян, щото, видиш ли, ние не си вършим работата както трябва.

— Ако вие си я бяхте свършили както трябва още преди пет години, сега Джона щеше да умира зад решетките. Поне това мъничко удовлетворение щях да получа. А той се разхожда на свобода и прави каквото си иска, докато ченгето, дето сте го пратили да следи къщата, спи в колата като пор, пък аз харча пари и време да пикая в пластмасови чашки.

— Я задръж малко топката и си задай въпроса: защо се налага Джона да наема охрана? Защо е напълнил къщата с паникбутони? Може би го е страх от нас? Или от медиите?

Майк усеща как кръвта му блъска тъпанчетата, бучи зад челото и напира зад очните ябълки.

— Мерик е дошъл на обекта ти, за да не се налага ти да идваш в участъка и да се натресеш на цялата сюрия журналисти. Човекът ти прави услуга, а ти както обикновено се фръцваш и се правиш на велик. Проблемът е в теб, Съли.

— В мен?

— Да, тъкмо ти си проблемът. Ти си този, който проявява характер. Ти си този…

— Якето на моята дъщеря е намерено върху кръст — върху кръст, Ед. Бих искал да видя как ще постъпиш ти, ако едничкото същество, което обичаш повече от всичко на света… — Гласът на Майк секва. Мъчи се да продължи, ала любовта към дъщеричката изгаря гърдите му, надеждата се надига и рухва, а после си спомня за якето на кръста и си мисли как би дал да му отрежат едната ръка, ако така ще може да разбере какво се е случило с нея, понеже, какъвто и кошмар да е преживяла сама, без него, ако знаеше, то сега едва ли щеше да се чувства толкова зле. Няма начин.