Крис Муни - Да помним Сара

— Дремни малко, ако искаш ще поема първата смяна.

Чъки взема своето палто, навлича го и излиза върху задната веранда. По-късно, когато е вече в болницата и докторите са овладели болката, той ще си мисли за това, как съдбата е в състояние да подреди дребни, незначителни на вид събития, за да ги съедини в могъщ лост, който може да ти обърне живота наопаки.

Морфин-индуцирана психоза. Джона все не може да запомни къде си оставя очилата или ключовете, но е напълно в състояние да си спомни конкретни събития от детинството си или прочетена преди месец статия. Странно. Чъки се е сблъсквал с подобно нещо и преди при Труди, неговата мащеха-светица. Когато ракът на гърдата завладява целия й организъм, на нея понякога й е трудно да го познае. След което, ни в клин, ни в ръкав, започва да изброява съставките на някаква рецепта, която е прочела кой знае кога в „Добра домакиня“. Морфинът първо разбърква всички отделни парченца, а после ги събира по неочакван начин в едно цяло.

Мили Боже, колко приятен е този въздух, толкова свеж, сладък и чист. Престои ли човек един час в тая къща и ри затворени прозорци, с надути радиатори и неспирното подсмърчане и кашляне на Джона, няма начин да не оцени чистия въздух. В момента отвън е пусто и приятно, няма репортери по улицата — поне никакви не се виждат. От един момент нататък техният брой започва да намалява. Снощи по същото време Джона решава да излезе на разходка. И пак отказва да си вземе проходилката. Както винаги я е оставил на горната площадка на стълбите.

Чъки се навежда напред, хваща я и извива гръб. Първия път, когато Шийла се предозира с хероин, бе толкова слаба, че трябваше да ходи с такава проходилка до тоалетната. Беше опитала всички варианти за дезинтоксикация, които съществуват, но в крайна сметка пак стигаше до иглата, която толкова обичаше, и на Чъки това му бе пределно ясно. Дълбоко в себе си знаеше, че много скоро ще трябва да се сбогува с нея, затова се подготвяше, мислейки, че ако скърби, докато е още жива, така донякъде ще облекчи онова, което го чака. Но грешеше. Когато моментът настъпи, пак те залива мъка. Пак се налага да се оправяш с усещането за загуба, с любовта към починалия, без да допускаш да се удавиш в мъката. Чъки Бреслър не чува щракването на запалка, нито пък успява да види трепкащото й пламъче, но чува тежкото скърцане на бягащи по снега стъпки. Когато вдига поглед, е вече късно. Стъклената бутилка се е пръснала върху парапета, заливайки с бензин дрехите и лицето му. Той лумва в пламъци.

— Самоделен коктейл „Молотов“ — казва Мерик. — Бутилката се е ударила в парапета на верандата и е заляла лицето и дрехите на мъжа. За негов късмет, сетил се да скочи мигом в снега и почнал да се търкаля в него.

Майк прибира кутията с инструменти в задната част на камионетката. Застанали са върху алеята на Маргърет Ван Бърън в Нютън. Събота е, малко след един, и Майк приключва работния полуден.

— Но целта не е бил бодигардът — продължава Мерик. — Той просто има същото палто като на Джона. Някой е отвъртял крушките на осветлението зад къщата. Бреслър стоял в тъмното, еднакъв е на ръст с Джона, със същото палто, и на всичко отгоре е държал проходилката. Как да не го вземеш за Джона? Ако Бреслър бе забелязал, че осветлението не се е включило автоматично, може би нямаше да лежи сега в Интензивното с тежки изгаряния.

Майк захлопва задната врата.

— Съжалявам, задето се налага да ти задам този въпрос — продължава Мерик, — но къде беше снощи?

— Какво става с якето на дъщеря ми?

— Още чакаме резултатите.

Майк изравя ключовете от джоба си, а въпросът на Мерик се забива като тирбушон в съзнанието му.

— Тоест нищо не знаете.

— Още не — отвръща Мерик. — Но скоро ще знам.

Майк усеща как в гърлото му се надига вик, който едва съумява да удържи. Плъзва се покрай Мерик, отваря вратата и влиза в кабината, а полицаят застава плътно до прозореца й.

— Питах те нещо.

Майк се озъбва:

— Смятам да последвам примера на Джона. Как му викахте? Ще използвам правото си на адвокат.

— Ще бъдеш ли така любезен да ми съобщиш какво точно ти става?

— Съжалявам, но това е въпрос към адвокат ми.

Майк пали колата, като се пита дали Мерик няма да му щракне белезниците и да го замъкне в участъка. Видът му е като на достатъчно вбесен и като нищо ще го направи.

— Предполагам, че си отиваш у вас — казва полицаят. — Там ще те чака детектив със заповед за обиск.

— Под изтривалката на задната веранда има ключ. Обслужи се сам, Коджак.