Крис Муни - Да помним Сара

Наложи се докторът да го разпори, та да му оправи спукания бъбрек. Благословен да е Бог, задето ги има болкоуспокоителните. Докато Чъки се възстановява в болницата, напълно ошашавен от изпития перкодан, в стаята влиза с танцова стъпка чернокож гигант, издокаран в наистина скъпи парцалки, и започва да му разправя колко силно впечатление му бил направил по-миналата вечер в бара. Чудовището се казва Букър и е собственик на частна охранителна фирма с офис в центъра на Бостън. Дали ще прояви интерес към пълен работен ден, със здравна осигуровка и членска карта за фитнес клуб? Яко, нали?

Това става преди близо десетилетие и през изминалите години, Чъки, вече на четирийсет и три, си е заформил много приятен начин на живот. Единственото постоянно женско присъствие около него е това на белия питбул на име Сноубоу. От време на време, когато някоя холивудска звезда долети в Бостън за промоция на най-новия си „боклук“, викат Чъки да затвърди с осанката си внушителността на събитието и тогава има сладката задача да контролира тълпата. През повечето време обаче от него се иска да осигурява защита на клиентите на Марк Томпсън. Повечето са затворници, пуснати условно от пандиза, които имат нужда от гледачка. Също като Франсис Джона.

От шест следобед той седи в люлеещия стол с меко вълнено одеяло върху коленете и се блещи в прозореца към задния двор. Вече е един през нощта, а той е още буден, полюшва се и се пули в прозореца. Има ли смисъл да спи човек, след като го чака умирачка, нали така? Един поглед стига, за да ти стане ясно, че копелето е с единия крак оттатък. Кислородни тръбички в ноздрите, портативен контейнер със сгъстен кислород на пода, изпъкнали изпод бялата като яйчена черупка кожа вени, черна празнота в погледа. Чъки е виждал този поглед толкова много пъти в хода на професионалния си живот, че няма как да го сбърка.

— Да ви донеса нещо за ядене или пиене, господин Джона? — обажда се Фил Дебрусио. Той е партньор на Чъки. В тоя занаят винаги се работи по двойки.

Джона ломоти нещо неразбираемо.

— Моля, господин Джона?

Никакъв отговор. И нищо чудно. Джона обича да си говори сам, без да слуша какво му се говори, или въпреки това — Чъки не е сигурен кое от двете. А може и да се моли. Когато си застанал пред портата на отвъдното, сигурно ти се иска да кажеш всичките молитви накуп, да си оправиш отношенията с оня горе, та да нямаш проблеми.

Само че тоя може да си се моли по двайсет и четири часа седем дни в седмицата, без надежда за успех. След онова, което е сторил на трите момичета, вечният му престой в по-топъл климат му е гарантиран.

— Ще взема да си направя един сандвич — обажда се Фил. — Ти искаш ли?

Чъки поклаща глава и Фил се изправя, прекосява хола и изчезва в кухнята. Чъки се връща към статията „за“ и „против“ силиконовите корекции на бюста. Написана е от медицинска гледна точка, дяволски интересна, дума да няма, обаче въобще не споменава какво предпочитат мъжете.

— Сестра ти се казва Шийла Бреслър, нали? — грачи Джона с мокър глас.

Чъки затваря „Нюзуик“ и полага усилия да изпише безразличие върху лицето си, преди да вдигне глава. Джона е престанал да се клатушка. Главата му е отпусната назад, върху облегалката на стола, с обърнато настрани лице. Чъки има усещането, че тия сънливи, далечни очи се взират право в самата му душа.

— Статията в „Глоуб“ — свисти Джона. — За сестра ти беше. Умряла е от свръхдоза хероин.

Интервюто излезе преди около месец. Репортерът е приятел от квартала, който искаше да разговарят за наркоманската епидемия из ония места, и Чъки се съгласи да участва с желанието всеки да разбере, че неговата сестра е нещо повече от жалка наркоманка, пукнала в хотелска стая.

— Всичко ми е ясно. Понякога болката е прекалено голяма, за да продължим да я носим. Бог го разбира. Той не ни осъжда заради това, Той ни прегръща. Човек не бива да се вкопчва в болката. Ако се освободи от нея, и Бог ще го освободи. Бог ще го излекува.

Чъки хвърля списанието на края на масата и се изправя с пукащи стави, за да се отправи безмълвен към кухнята.

Фил оставя сандвича.

— Какво става?

— Излизам за една цигара. — Чъки взема черната си полушубка от закачалката и навира ръка в нея. Не е неговата, твърде малка е. Сигурно е на Джона.

Точно така. Той има същата като на Чъки.

Обажда се Фил:

— Бял си като платно.

— Ще можеш ли да го качиш горе самичък?

Фил добива вид, че е засегнат.

— Чъки, та той е по-лек от доларова банкнота.