Крис Муни - Да помним Сара

Магазинът за обувки също не е в състояние да предложи ниските цени на мола и е принуден да пусне кепенците завинаги. Преди две години пожар изтърбушва покритата пързалка, където е водил Сара на няколко тържества за рождени дни, ведно с разположената в съседство празна сграда на „Тъкани Кюисак — световноизвестни от 1912-а насам“, както гласеше фирмената табела едно време. „Странд“, старото кино, където е ходил с майка си и в което води Сара да гледа „Извънземното“, също е за събаряне. Единствената оцеляла сграда е на обществената библиотека. Когато е в добро настроение, Лу ги докарва тук и Майк, седнал до него върху парадното стълбище, слуша дрънканиците му как, ако му се върне само половината време, прекарано в тичане по жени, спокойно ще прехвърли стотака.

Бакалницата на Колет също върви към закриване. Догодина с положителност ще се е превърнала в един от ония лъскави супермаркети, брънка на някоя известна верига, комплектувана с аптека и пункт за проявяване на филми. Околността се променя непрекъснато и никой не забелязва или, по-скоро, на никого не му пука.

Майк решава да купи едно-друго и за себе си, след като бездруго е дошъл. Спира пред щанда за млечни продукти, където се натъква на отец Конъли, издокаран в джинси и горнище от анцуг с качулка. Изучава предлаганите кисели млека. Майк понечва да свърне встрани. Късно е обаче. Отецът го е засякъл.

— Майкъл.

Защо изглежда толкова неспокоен? И защо гледа над рамото ми? Майк се извръща. Франсис Джона сочи с пръст кутия портокалов сок, докато с другата ръка се подпира на бастуна си. Край него стоят двама костюмирани юнаци — бодигардовете му. И двамата са масивни и яки. Единият, с бръсната глава, взема кутията, за да я прибере в количката. Другият е нисък, късо подстриган и с диамантена обеца на лявото ухо. Погледът му е прикован върху Майк.

— Хайде, господин Съливан — проговаря остриганият, — правилата са ви известни.

Майк не помръдва, вижда как Джона откъсва очи от кутията със сок и смъква от лицето си кислородната маска.

— Чу какво ти каза човекът — свисти Джона. — Махай се.

Съзнанието на Майк е изцяло запълнено от образа на Сара, чието зрение, ужасяващо размътено без очилата — опитва да се освободи от непознатите ръце, които искат да я опипват.

— Нарушаваш условията на пробацията — заявява Джона. — Разполагам с телефон, а също и със свидетел. Нали така, отче Конъли? Хайде, Чъки, обади се където трябва.

Отец Джак хваща Майк над лакътя.

— Остави го на Божията милост — пошепва той.

Джона навлажнява устни с език, а погледът му пламти.

Реджи Демпсън все така си живее в онова ранчо, в което е отраснал заедно с трите си сестри и тяхната майка, Лудата Алис — жена, която караше децата си да спят с увити в алуминиево фолио глави, за да не могат кръжащите всяка нощ над къщата НЛО да прочетат мислите им. Хондата на Бавния Ед, боядисана в цвят шампанско, е паркирана в алеята отпред.

В десет без четвърт Майк паркира отсреща, гаси двигателя на камионетката, вади пакет цигари, запалва и зачаква.

След половин пакет време, в десет и половина, Бавния Ед се показва на вратата и масивната му фигура започва да подскача по стълбите, докато маха за довиждане на Реджи. Майк пали двигателя и смъква прозореца, докато Бавния Ед приближава колата си.

— Не е хубаво да пиеш и караш, полицай Зуковски. Дай да те хвърля до вас.

— Обади се на Мерик — отвръща Бавния Ед, докато отваря вратата на автомобила.

— На шефа ти май му е невъзможно да си вдига телефона.

— Сигурно се страхува да не го подхванеш отново за Джона.

— Да не би Мерик да знае нещо ново?

— Ти го каза — не аз.

— Стига глупости, Ед, само питам дали няма нещо ново. Сигурно знаеш нещичко.

— Както вече казах, питай Мерик.

— Чувам, че човекът, на когото си възложил наблюдението над къщата на Джона, трудно оставал буден. Дано това не стигне до ушите на репортерите.

Бавния Ед застива, а после се дотътря до камионетката и обляга едната си ръка върху покрива й, преди да приближи лице до прозореца.

— Нямам нищо против теб, Съли. Винаги съм те мислел за мъж на място и поради тази причина ти помогнах първия път. Казах ти, че наблюдаваме тоя тип, Джона, заради миналото му и промяната на името още преди да се завърне из тия места. Казвах ти го като на приятел, а ти за благодарност отиде и се направи на Уайът Ърп, помниш ли?

— Никога не съм споделял с Мерик какво си говорим с теб.

— Но той знае, че излиза от отдела. И, я познай, след това на кое ченге му закачиха микрофон на задника?