Крис Муни - Да помним Сара

— Блог? — обажда се Рей. — Какъв е тоя блог, да го вземат мътните?

— Нещо като онлайн списание — отвръща Сами и насочва вниманието си към Майк. — Затова сте дошли, нали?

— Исках да си поговорим за оная вечер на Хълма.

Сами застива, иска му се да изчезне или поне да стане невидим. Тиква ръце в джобовете на джинсите и забива поглед в пода.

— Нийл — повтаря Рей. — Да не е Нийл Зоненбърг?

Сами кимва, а Рей промърморва нещо под нос.

Майк наблюдава как баща и син разменят погледи. После Рей казва:

— Нийл живее тук, в Белхам. Срещу къщата на Джона. — Обръща се отново към сина. — Каква е тая работа с блога?

Сами потъва в дъното на антрето и Майк долавя шума от стъпките му към горния етаж. Обръща поглед към Рей, който сега изглежда притеснен като сина си, и също като него иска да изчезне.

— Нещо за Джона ли? — пита Майк.

— Нищо не знам.

Лъже , казва си Майк. Или лъже, или крие нещо, или и двете.

Сами се появява отново с лаптоп в ръце. Поставя го върху кухненския плот, измъква телефонния кабел от конзолата и го пъхва в компютъра. Включва го и докато всички чакат да зареди, Майк наблюдава нервното потръпване на юношата, притеснените преглъщания.

След по-малко от две минути Сами е вече в Интернет, а на дисплея е заредена страница с надпис „Пространство на Нийл“. Виждат се снимки на върлинесто хлапе с щръкнали коси, което позира с жени на различна възраст в ресторанти и стадиони, по плажове и паркинги. Всичките жени са умопомрачително красиви, облечени в прилепнали или щедро разголващи дрехи. На всички кадри Нийл е засмян като младоженец.

Сами кликва два пъти върху снимка в дъното на дисплея и компютърът иска име и парола. Той ги въвежда и натиска ENTER.

Появява се нова страница с надпис от печатни букви: НА ЛОВ ЗА ЧУДОВИЩЕТО. Майк вижда собствената си персона, снимана, докато полага люляковия букет на Хълма, а вляво от снимката се мъдри коментарът на Нийл.

— Мили Боже — обажда се Рей.

Сами преминава в отбрана:

— Нищо не знаех за това до вчера. Нийл го е направил така, че достъпът е възможен единствено с парола. И няма начин да я открие човек през Гугъл. Аз я знам, защото Бари Пейли ми я каза.

— От колко време се занимава Нийл с тая работа? — пита Рей с нарастващ гняв в гласа.

— Откъде да знам. Година може би. — Сами се обръща към Майк в търсене на прошка или поне на известно разбиране. — Кълна се в Бога, истината ви казвам — добавя Сами с треперещ глас. — Заклевам се.

Майк впива поглед в дисплея. Не вижда нищо друго, освен втора снимка, която показва Джона, вдигнал букета от земята, вдишал уханието на люляка.

Онлайн списанието на Нийл Зоненбърг обхваща шест страници хаотичен репортаж, показваш кога напуска дома СИ Джона, къде ходи и какво прави. След като го изчита, Майк разпечатва текста и снимките и си тръгва от дома на Пинкертън. Влиза в камионетката и звъни на „Справки“. Записана е само една фамилия Зоненбърг. Майк е на път към тях, когато телефонът му звънва.

— Знаеш какви са условията на ограничителната заповед — чува се гласът на Мерик. — Ако отидеш там, вече ги нарушаваш.

Рей Пинкертън е говорил с него.

Майк отговаря:

— От колко време използваш къщата на момчето за наблюдение над Джона?

— Когато открия нещо, ще ти кажа.

— Нещо като уебстраницата ли?

— Нали си видял онлайн списанието на онова дете? Там няма нищо.

— Изглежда не си забелязал снимката на Джона, застанал на върха с моя букет в ръка, или пък тази, на която се вижда как души около къщата ми?

— Помолих те най-любезно да стоиш настрана, но ти не преставаш да ми преебаваш разследването.

— Може би, ако си вършеше работата както трябва, не би имало нужда от моята намеса.

— Ако се появиш наоколо, отиваш в пандиза — заявява Мерик. — Обещавам ти го.

Майк е оставил важни планове за нов обект в своя кабинет, така че му се налага да отскочи до вкъщи, където с облекчение установява, че вече не се навъртат репортери. Непознати са пръснали по предната морава цветя, картички и снимки на Сара. Оставя колата в гаража и грабва от съседната седалка пощенската торба, която е минал да прибере по-рано от местния клон. След като намират якето на Сара, е забранил да носят каквото и да било в дома му.

Минава единайсет. Не е изморен, затова решава да прегледа кореспонденцията още тук. Щорите в стаята с телевизора са спуснати. Взема си една кола от хладилника, както и кошчето за боклук от кухнята, пуска телевизора на новинарския канал и започва да преглежда купчината пликове, пакетчета и рекламни материали.