Крис Муни - Да помним Сара

— Цял час вече, а все така ми се ще да го убия.

— Остави тази работа на оная с косата. Не си струва труда.

— Джес се мести в Ню Йорк.

— Всичко живо напуска Белхам. Чуй това. Тази вечер, след пиесата, завеждам цялата тайфа в оная кръчма на Шеста магистрала да лапаме стекове. И на кого налитам? Бам Бам и новото му гадже, Надин. Виждал ли си я?

— Още не.

— По-тъпа е от Ана Никол Смит.

— Това е невъзможно.

— Тя е убедена, че свинското расте като гъбите. Май сбирката за мача на „Патриотите“ другата неделя отпада. Бам планира неочакван излет до Аризона. И знаеш ли защо?

— Не ми се вярва да е заради Големия каньон.

— Ще се пробва на спа. Надин иска от него да свали няколко кила, та ще го води за цяла седмица на процедури. Ще яде палачинки от витаминозно тесто на закуска, ще го учат на йога, ще го мажат с кал и търкат с камъни, ще му правят клизми с кафе.

Майк върти малката чаша с два пръста.

— Хората правят всякакви идиотщини, когато са влюбени — отбелязва той, като си мисли за преселването на Джес. Сигурен е, че поне отчасти това има някаква връзка с нов мъж в нейния живот.

— Тлъстото копеле ходило даже да му избелват зъбите. Викам му: „Бам, що не си купиш две шишенца коректор за хартия, та да си боядисваш с него зъбите, както правеше в единайсети клас?“

Майк пуска сух смях.

— Смешна работа, нали? А Надин? Само се блещеше в мене. Мога да се закълна, че ако има някаква мисъл в главата, тя прилича на канарче в празна стая. Дръж се, Съли, пече съм почти при тебе.

Който търси услуги от медиите, в крайна сметка сам започва да им служи. Роуз Жиру е набила много отдавна тази истина в главата на Майк. Сълзите ти, Майкъл, те са онова, към което се домогват. Те са смисълът на живота им. Искат да плачеш, да крещиш и ругаеш — искат да изпаднеш в истерия пред камерата, а единственият начин, по който могат да постигнат това, е да ти задават провокиращи въпроси. Когато започнат да го правят, а те ще го правят непрекъснато, винаги се стреми да съсредоточаваш мислите си върху дъщеря си. Помни, че зад всеки тъп въпрос стоят камери и магнетофони, които разпространяват историята на Сара и нейната снимка. Колкото по-дълго време успееш да задържиш обществения интерес, толкова по-голям е шансът някой да даде някаква информация. Така че кротувай, прави се на хрисим, защото може да дойде време, когато ще имаш нужда от тях.

През следващите няколко дни, независимо от това къде се намира и в какво настроение е, той зарязва всяко нещо, с което се е заел, за да отговаря с напрегнат, но дружелюбен глас, на едни и същи скудоумни въпроси пак и пак. Да, сигурен съм, че намереното на върха на Хълма яке е на дъщеря ми. Не, не знам защо Джона е звънял на 911 и е съобщил за намерено яке. Не, нямам представа какво правят с това яке понастоящем. Не, не знам защо полицията още не е арестувала Джона. Нищо не знам. Ще трябва да се обърнете към полицията. Идете в полицията. Говорете с полицията.

Мерик дава две пресконференции, хвърля прах в очите: „Работим по няколко версии“, „Без коментар“. Не казва нищо съществено, не иска да сподели каквото и да било. Когато камерите и микрофоните изчезват и двамата остават насаме, Майк получава същата информация. Имай търпение. Напредваме. Полицаят обаче никога не уточнява как точно напредват.

Към края на работната седмица, в условията на пълно затъмнение, медиите преминават в режим на изчакване. Репортерите се шляят из Белхам, главно около къщата на Джона, с надежда да заснемат умиращия отшелник. Понякога наглеждат дома на Майк, чукат на вратата за интервю, само че Майк никога не е там. Двамата с Фанг са се преместили временно при Бил. Антъни Теста се отбива на обекта им за поредната проба от урина и духване в дрегера, за да си тръгне набързо намусен. Майк случайно е забравил да затвори хубаво чашката и тя се излива в чантата на надзорника.

Всяка сутрин от пет до шест, даже в най-свирепа зима, отец Джак Конъли тича около игрището на гимназията в Белхам. Майк знае това, понеже, докато е футболист през ученическите си години, е правел същото, за да поддържа форма. Двамата често тренират заедно, разговарят по най-разнообразни теми, а отец Джак изобщо не се притеснява да изрази мнението си за Лу Съливан.

В една дъждовна петъчна утрин Майк заварва отец Джак да навърта обиколки по пистата. Свещеникът е сам, облечен в сив анцуг и тъмносиньо горнище с качулка. Взема завоя и като вижда застаналия до спортния му сак Майк, забавя темпото до ходом.