Крис Муни - Да помним Сара

Репортерът бе обещал да интервюира Роуз и евентуално Сюзън Ленвил. Когато Майк прочита материала, установява, че случаите на Ашли Жиру и Карълайн Ленвил са сведени до лаконични резюмета: Ашли Жиру я няма вече шестнайсет години, а Карълайн Ленвил — двайсет и пет. Майката на Карълайн, Сюзън, се е развела преди десет години и после се омъжила повторно, променила името си и изчезнала. Не дава интервюта, не споменава нито дума за онова, което се е случило с дъщеря й.

— Четох за теб и Джес — казва Роуз. — От колко време сте разделени?

От мига, в който влязох у дома, за да й кажа, че Сара не се е спуснала от хълма.

— Близо две години — казва Майк.

— Ние със Стан изживяхме трудни времена. Ходихме заедно на терапия и това наистина помогна. Даже имам списък на неколцина специалисти, които…

— Нашата свърши. Миналия месец подписахме документите за развод. — И той е доволен от това. С ръка на сърцето може да го заяви пред самия Господ Бог. След всичко, което й докара на главата, Джес заслужава нова възможност.

— Толкова ми е мъчно, Майкъл.

Телефонът на Майк жужи, за да покаже, че го търсят по другата линия. Проверява абоната — църквата „Свети Стефан“.

— Роуз, имам ново повикване. Да ти се обадя по-късно?

— У дома съм си. Преди да затвориш… Това за рака истина ли е?

— Май да.

— Полицията разпитва ли Джона?

— Така чух. — Източникът не е свързан с полицията. Майк го научава от репортера, написал материала. — Роуз, ако разбера нещо ново, веднага ще се обадя.

— Благодаря, Майкъл. Дано Бог е с теб.

— И аз ти благодаря, Роуз. За обаждането. — Майк прекъсва и натиска бутона за втори разговор. — Ало?

— Майкъл, обажда се отец Конъли.

Гласът на отец Джак отприщва пороя на спомените: бира и мирис на фъстъци в „Бостън Гардън“, където гледат мач на Селтикс в дните на техния възход, поведени от Бърд, Макхейл и Париш, към завоюване на поредната купа; Джес в сватбена рокля, поела по пътеката към олтара на „Свети Стефан“; отец Джак на посещение в Градската болница да види Сара; отец Джак кръщава Сара.

— Не знам дали ми е работа, но Джес си тръгна току-що оттук. Много е… разстроена.

— Какво се е случило?

— Нямах записани други срещи. Нямах никаква представа, че и той ще се появи.

Майк стисва по-силно телефона.

— На излизане от кабинета ми тя го видя в чакалнята — обяснява отец Джак. — Опитах се да я успокоя, да я върна обратно в кабинета и да затворя вратата. Казах й, че ще я закарам след това до тях, но тя хукна навън, преди да…

— Какво търси Джона там?

— Не знам телефона на Джес, иначе щях да я предупредя.

— Ще отговорите ли на въпроса ми, или ще шикалкавите?

Отец Джак преглъща шумно. Мълчанието става непоносимо.

— Така си и мислех — казва Майк и прекъсва.

За последен път Майк е идвал в Роули преди около година и половина за погребението на майката на Джес. След церемонията тя му благодари за присъствието и го кани да се отбие у тях. Той приема, отчасти от уважение към паметта на Джоди Армстронг, но най-вече заради Сара. Тъкмо по онова време спомените за нея започват да се замъгляват. Може би ако се потопи в атмосферата, в която детето е прекарало толкова много уикенди и ваканции, ще успее да си върне яснотата и отчетливостта на спомените.

Докато паркира в тясната алея, от небето се сипе слаб снежец. Изключва двигателя на камионетката, взема цветята от съседната седалка, излиза и притичва по алеята към верандата, готви се да нахлуе вътре, когато си спомня, че вече има нова роля в живота й. Спира пред вратата и натиска звънеца. Миг по-късно входната врата се отваря рязко.

За част от секундата не успява да я познае. Джес има светли кичури в косата, подстригала я е късо, гъста и разчорлена, като след ставане от сън, и макар в никакъв случай да не е официално облечена — панталони в защитен цвят и бяла блуза — Майк има усещането, че определено е очаквала другиго. Усмивката върху лицето й изразява изненада, може би дори лек шок, когато го вижда да стои пред нея с букет в ръка.

— Отец Джак се обади — обяснява той.

Джес свежда поглед към пода, докато отваря.

— Не ми отговори по телефона, затова реших да дойда.

— Изключила съм го, преди да изляза — казва тя. — Току-що се прибирам. Влизай.

В антрето е топло и притеснително тихо — няма радио, няма телевизор. Усеща се аромат на сос за спагети, който му е невъзможно да сбърка. Майк се сеща за удоволствието, което й носи това занимание. Ирландско момиче, което само приготвя домашно направения сос от начало до край. Два черни куфара, подарени й от него преди хилядолетия, се кипрят в основата на стълбището, върху покрития с бели плочки под.