Крис Муни - Да помним Сара

Душет разгръща папката. Майк затаява дъх, кожата му настръхва от притеснение.

— Джона е решил да оттегли всички обвинения. Обещава да не завежда иск за обезщетение.

Майк въздъхва.

— Що се отнася до истинските му подбуди, нямам ни най-малка представа какви биха могли да са. Адвокатът му не казва нищо, но ако трябва да гадая, бих казал, че това си е обикновен пиар. С този си ход иска да покаже на всички, че сърцето му е изпълнено със съчувствие. А колцина са изродите, които могат да се похвалят с подобно нещо? — Душет поклаща глава. — Голям късмет извади, Съли, кучи син такъв! Но преди да се впуснеш в благодарствени излияния, по-добре чуй условията на сделката.

Три години изпитателен срок, включително петседмична отрезвителна програма. След това тестове за наркотици, провеждани без предварително определен график. Само една положителна проба, една-единствена бира и хваща автобуса за „Уолпол“, за да излежи минимум пет години. Шестстотин часа общественополезен труд в отделението за черепно-мозъчна хирургия. Два месеца курсове за овладяване на гневните пристъпи с по три сеанса седмично, а след това двайсет и четири сеанса за персонална терапия — от 100 до 150 долара на сеанс в зависимост от тарифата на конкретния специалист. Всичко се плаща от джоба на самия Майк. Джес отново започва да работи като учителка — няма друг начин да си плащат сметките.

Майк оставя урината върху плота и след като си закопчава дюкяна, затваря чашката с капаче.

Теста затваря мобифона и пита:

— Още ли си на оная работа в Нютън?

— Още.

— Докога?

— До края на месеца — отвръща Майк. Част от условията на пробацията изисква доказване на трудова заетост. Това означава, че трябва да представя на Теста фишове за възнаграждение, разписки — всичко, което на надзорника му хрумне да поиска. Теста обича да проверява всяка подробност. Нищо не може да му убегне. Не, драги, хич през ум да не ти минава.

— Дрегерът за алкохолна проба е до чантата.

Майк си измива ръце и след като ги подсушава с хартиена салфетка, взема уреда, духва в него и го подава на Теста, който поглежда показателя.

— Чист си. Не показва пиячка.

— Гледай ти какво чудо — отвръща Майк. — Осем и половина сутринта, пък той още не е близнал капка.

— Смей се колкото щеш, но мнозина пияндури се омайват още призори с надежда, че няма да ги проверя по това време.

Майк понечва да възрази с аргумента, че никога, дори през най-тежкия си период, не е пил сутрин, нито пък е сядал зад волана пиян. Махмурлия да, но никога пиян. В очите на Теста обаче един пияница си остава пияница вовеки, а Майк не възнамерява да се оправдава пред това нищожество в последен стадий на патологична мегаломания.

— Готови ли сме вече? — пита Майк. — На някои от нас не плащат почасово.

— В колко свършваш довечера?

— Към шест.

— После?

— Не съм мислил по въпроса.

— Е, добре е да помислиш.

Майк изважда от джоба на якето плик, който съдържа следващия му договор. Поредният ремонт в Уелзли.

— Ако възнамеряваш да прекараш вечерта в опити да разбереш дали ще пия, или не, давай смело — казва той и оставя плика върху чашката с урина.

— Помниш ли последния път, когато те пипнах пиян?

Втори сет: Майк допуска грешката да се насвятка в навечерието на Сарината годишнина. Самичък е у дома, когато в десет часа на Антъни Теста му хрумва да го провери за наркотици. Не го пратиха в затвора, но съдията разпореди нова серия терапевтични сеанси с д-р Т., както и още една отрезвителна програма. Налага му се пак да започне от нулата.

— Пипна ли те отново да лочиш или ако открия следи от алкохол в организма ти, това е трети сет и край на мача — натъртва Теста. — Имаш възможност да избереш: в затвора или ново начало. Изборът е изцяло твой.

Майк отваря вратата на тоалетната, за да излезе навън, в ярката светлина на зимно слънце, и се чуди какво ли ново начало има предвид Теста.

Цяла сутрин и част от следобеда работят по монтажа на дограма в просторното двуетажно разширение на Маргарет Ван Бърън в Нютън, едно от най-богатите градчета западно от Бостън. В два часа прекъсват за обяд. Тримата наемни работници, всичките ергени на по двайсетина години, си приказват единствено за наближаващия уикенд: кои барове ще посетят, момичетата, които харесват, с които излизат или биха искали да излизат и които да изчукат.

Бил поема кутията с обяда си.

— Не съм в състояние да ги слушам повече — казва той на Майк. — Глава не мога да вдигна от посрани памперси, а тия тука ми дрънкат за голо хоро с манекенки.