Крис Муни - Да помним Сара

— Някакви предположения?

— Никакви — заявява Майк.

— Мисля, че баща ви дава това интервю, защото иска да ви подаде ръка и може би да се реваншира по някакъв начин.

Майк се привежда напред и взема чашата си от масичката за кафе.

— Моят старец да подава ръка? При цялото ми уважение, струва ми се, че именно вие се мъчите да сторите нещо подобно в дадения случай.

— Причината да наблягам толкова много върху този проблем се състои в това, че желая да се убедя в наличието на промяна. Че разглеждате своя баща в сегашното му състояние, а не през призмата на спомените от детинство.

— Призмата на спомените от детинство — повтаря Майк с равен глас.

— Именно. Всички ние имаме склонност да оценяваме родителите си съобразно тяхната роля, а не като човешки същества. Забелязах, че вие специално сте склонен да възприемате хората двуизмерно — добри и лоши, умни и тъпи. Уверявам ви, че разбирам чувствата, които изпитвате към баща си, и в никакъв случай нямам намерение да ви успокоявам, като казвам, че ми е ясно какво е да растеш при баща, който е не само крадец, но и непредсказуем насилник.

Не забравяйте — и убиец , допълва Майк наум.

— След като така и така сме на темата: явно съществува и друга страна от неговия характер, тази, която му е помогнала да ви отгледа след като майка ви си е тръгнала, да ви води на мачове. Именно тази страна е обичала и майка ви в даден момент.

Погледът му се плъзва към стенния часовник. Още четирийсет минути, а после — сайонара.

— Щом той е готов да излее чувствата си в интервюто — не спира д-р Т. — то може би ще пожелае да се разкрие докрай и да разкаже истината за майка ви.

Майк се сеща за оловния ключодържател във външния джоб. Той представлява масивен диск с изображение на свети Кристофър с бебето Исус на ръце от едната страна, а от другата — на църквата „Сакре кьор“ на Монмартър. Пристига по пощата в дома на Бил месец след изчезването й. Майк е чел писмото толкова много пъти, че го знае наизуст:

Когато ти пиша пак, ще имам адрес, на който да ми отговориш. Скоро ще бъдеш при мен, в Париж. Вярвай, Майкъл. Помни, че трябва да съхраниш вярата си, без значение колко лоши са нещата.

Второ писмо така и не последва. Месеци по-късно, през юли, Лу се завръща от тридневно отсъствие по свои дела, вика Майк в задния двор и се впуска в тирада за това, как майка му няма да се върне у дома. Лу допуска грешката да остави куфара си отворен. Майк минава край неговата стая и когато зърва фотоапарата върху отворения куфар, влиза вътре, провежда кратко разследване и открива плика с паспорт и самолетен билет до Париж. Само че името е Том Петерсън. Същото се мъдри и под леко променения образ на Лу в паспорта.

— Знаете ли — обажда се Майк. — Виждам, че се стремите към някакъв преломен момент, достоен за „Шоуто на Опра“, нещо като емоционален катарзис. Нищо подобно няма да има.

— Давате ли си сметка, че гласът ви се променя, когато говорите за баща си?

Остават още двайсет и пет минути — налага се да ги запълни по някакъв начин.

— Джак Кадилака — казва той. — Споменавал съм го няколко пъти.

— Приятелят на баща ви? Гангстер, който имал автомобилен сервиз.

— Сервизът всъщност служеше за разфасоване на крадени коли. Оттам ръководеше и няколко нелегални лотарии. Всички мислеха, че Джак Скарлата носи такъв прякор заради слабостта си към кадилаци. Това бе така, но най-вече защото в техните огромни багажници можеше да натика два, че даже и три трупа, да ги транспортира до онова тихо местенце в Куинси и да се отърве от тях. Знаете как се прави това, нали?

— Да — отвръща свъсено д-р Т. — За съжаление съпругът ми държи да гледаме криминални сериали.

— Значи имате представа за какво ви говоря. Джак Кадилака и моят баща са близки приятели още от училище. Заедно отиват във Виетнам, само че Кадилака се връща по-рано, докато Лу остава още една година, като изкарва известно време в бамбуков лагер за военнопленници. По ирония на съдбата това е единственият затвор, в който е стъпвал кракът му. Лу се завръща, а Джак Кадилака вече си има банда. Моят старец притежава вроден талант на касоразбивач. На тази планета не съществува сейф, който да му се опре. Двамата с Джак си прекарват фантастично допреди пет-шест години, когато Кадилака запознава Лу с онзи агент на ФБР, Боби Стивънс. Чели сте историята във вестниците, нали?

— Пишеше, че Боби Стивънс уж бил корумпиран. Помня, че се проведе мащабно разследване.

— Най-важното нещо, което трябва да знаете за ирландците, е, че в техните очи не съществува нищо по-долно от изменниците. Не можеш да предаваш приятелите си, а в Белхам всеки пази себеподобните. Виждаш как гръмват някого на улицата, пристигат ченгетата с един куп въпроси, но ти държиш устата си затворена. И сега Джак Кадилака се заиграва с някакъв от ФБР. Знаете как става: пуска му едно-друго в замяна на информация относно плановете на конкуренцията. Джак пробутва на федералните измишльотини. Но, според представите на моя старец, единственият нерешен въпрос е колко време ще изтече, преди най-добрият му приятел да го изпържи. И знаете ли какво стана с него?