Крис Муни - Да помним Сара

В крайна сметка всичко опира до вярата. Бог или Буда, Майката Земя или онова интимно пространство, в което се затваряме по време на полов акт — каквото и да си мисли човек, в края на краищата всичко опира до вярата. Вяра в това, че животът ще протече така, както си го наумил. Вяра в това, че хората, които обичаш, ще останат близо до теб, и то задълго. И така, когато хирургът му разяснява положението, когато разбира, че е възможно едната от тях или и двете да си отидат, Майк се сеща за медальона на свети Кристофър върху шията си и започва да го зове в молитвите си — литургия всяка неделя; не е мамил съпругата си; и двамата са щедри към църквата, както с време, така и с пари; а и нека не забравяме годините, които е прекарал под игото на Лу Съливан. Спаси ги и двете, моли го Майк. Спаси ги двете и вземи мен, хич не ми пука, защото не бих могъл да живея без която и да било от тях.

През онзи ден Бог чува молбите му и сега, докато Бавния Ед си пробива едва-едва път по протежение осовата линия на „Ийст Дънстабъл“, с пуснати светлини и надути сирени, Майк бърка под ризата, стисва медальона в шепа и отправя нови горещи молитви към Него, да се намеси още веднъж.

А Бавния Ед не спира да дудне: „… като онова дете миналата година, тригодишното, от Ривиър. Вали сняг, та се къса, а побърканата му майка да си влезе вътре, като го оставя самичко в предния двор. Излиза по едно време, а от синчето — ни вест, ни кост, нали разбираш? Пристигат кучетата и за пет минути го намират. В гаража на съседите. Детето е в безсъзнание, свряно под колата. Дъртакът дори не разбрал, че го е блъснал и повлякъл по улицата.“

Пореден пример за щастлив завършек, който да окрили Майк, да заглуши надигащия се в неговото съзнание хор на изпълнени със съмнение гласове: Ами ако и кучетата не я намерят, тогава какво? Какво ще правя аз тогава?

Бавния Ед изключва сирената и завива по „Андерсън“, покрита вече от дебела петнайсет-двайсет сантиметра снежна пелена.

— Трябва ни нещо, което да е запазило миризмата на Сара. Кога са прани за последно чаршафите от леглото й?

— В неделя — отвръща Майк.

— Сигурно ли е?

— Джес пере всяка неделна сутрин. Сваля бельото от леглата, преди да тръгнем за църква.

Майк забелязва, че в кухнята и дневната свети, а е угасил, преди да излязат. Джес си е у дома.

— Бъди така любезен да изключиш светлините. Последния път, когато Джес видя полицейска кола да влиза в нашата алея, й съобщиха за смъртта на баща й.

Бавния Ед се подчинява и Майк чува как гумите плющят през кишавия сняг. Посочва пощенската кутия в края на алеята и полицаят спира пред нея.

— Да вляза ли вътре с теб?

Видът на синя униформа в къщата като нищо ще докара обичайната за Джес параноя до нервен припадък.

— Не, сам ще се оправя — отвръща Майк и отваря вратата.

— Чакай малко. Имате ли скорошна снимка на Сара?

— Водим я за портретна снимка всяка Коледа.

— Кола на „Канал 5“ минаваше случайно по Първа магистрала. Съгласиха се да излъчат образа на Сара. Това няма да навреди.

Майк кимва, затваря вратата и хуква по алеята, като не спира да си повтаря, че Сара не е изчезнала, само се е изгубила. Вярва в това със същата сила, както оня път, в приемната на Интензивното, където си повтаряше, че и двете ще оцелеят. Паднала е от насипа и сега се щура някъде из гората или клечи свита край някое дърво, измръзнала и пощуряла от страх, но когато се върне на Хълма, ще я свари сгушена в обятията на Бил или пък пиеща горещ шоколад в някое от сепаретата в „При Бъзи“, накачулена от засмени, доволни полицаи. Боже мой, Сара, изплаши ни до смърт.

Майк отваря предпазната врата, след това входната и, стъпил в полутъмното фоайе, изненадан вижда Джес, която стои изправена пред печката и пуска нарязани картофи в съд с вряща вода. На колана й виси жълт уокмен — сигнал, че му е извънредно ядосана и няма никакво желание да общува с него.

Майк прекосява антрето, почти очакващ да долови ситните стъпки на жена си зад гърба, да чуе името си, да я види как усмихната разкъсва острата като бръснач жица, която пристяга сърцето му. Но подире му притичва единствено Фанг с развята опашка. Кухненската маса е подредена за трима.

— Какво правиш тук?

— Отец Джак отложи всичко в последния момент. Спешен случай — отвръща Джес с ледено отчужден глас. — Защо не вземеш да натопиш Сара в една гореща вана? Сигурна съм, че е премръзнала на тая пързалка.

Жицата-бръснач пристяга още по-силно сърцето му. Тайно се е надявал някой да се обади и остави съобщение — Джес винаги проверява, щом се прибере. Но никой не се е обаждал и тя е в пълно неведение.