В гласа на Бавния Ед Майк долавя същото безразличие, което помни от тона на двамата полицаи, пристигнали да разпитват Лу за майка му. Другото, което долавя, е отзвук от тъпотата, белязала живота на бащата — Големия Ед Зуковски, — мъж, който решава да заведе съпругата си на двуседмично плаване до Аруба по повод десетата годишнина от сватбата, а за финансирането на това начинание му хрумва блестящата идея да ограби банката, разположена точно срещу сервиза, в който работи като монтьор, откакто е завършил училище.
Вятърът бушува отвън, тресе стъклата на витрините и входната врата. А Сара е някъде навън, в този ужас. Отдалечила се е от шейната, паднала е от насипа — той вече е убеден в това — и сега се щура някъде из гората, простряла се чак до къщата на Майк, по протежение на езерцето Салмън Брук и Четвърта магистрала, загубила се е в заслепяващата снежна пелена и го вика със задавен от вятъра глас, неговата Сара, ослепяла и ужасена, лишена от очилата си.
— Вече съобщих всичко още първия път — заявява Майк. — Ако ти трябва някаква информация, вземи я от колегата си. — Захвърля кърпата върху куп бирени каси и тръгва, но Бавния Ед го хваща за ръката.
— Съли, вир-вода си.
— Нищо ми няма.
— Сигурно затова си червен като цвекло и зъбите ти тракат. Не ме баламосвай, Съли, познавам те от сто години.
— Трябва да се върна навън. Тя се лута в снега без очила и…
— Какви очила?
Майк изважда очилата от джоба на якето и ги плясва върху кърпата.
— Сара изпада в ужас, когато не са на носа й — съобщава той. — Трябва да я открия, преди да излезе по някоя пътека право на Четвърта магистрала.
— Цял куп доброволци вече я търсят. Кажи ми за очилата.
— Отивам там.
— Чакай. — Бавния Ед стисва силно ръката му и приближава огромното си лице. — Ще преровим всеки квадратен сантиметър от това място, но при тази лайнена видимост трябва да ти е ясно защо се интересувам и от най-дребните подробности.
— Вече разказах всичко.
— Не и за очилата.
— Е, сега знаеш и за тях.
— Къде ги намери?
— Край шейната. — Майк прави нов опит да тръгне, но Бавния Ед не го пуска — стиска само толкова, колкото е необходимо, за да разбере Майк кой командва парада.
На Майк му идва да завие. Да изхвърли от себе си онова гадно усещане, което се таи в червата, да прасне с цялата затаена в него енергия Бавния Ед право в мутрата. Ед, тъпо лайно такова, мъкнеш се като охлюв, губиш безценно време!
— Сара е шестгодишна и е облечена в розов екип за сняг — промълвява Майк. — Розов костюм със сини ръкавички. А отгоре им са извезани северни елени. Розови ботушки „Барби“. Какво друго ти трябва?
Бавния Ед разхлабва хватката си, но все така запречва изхода от магазина. Майк попълва целия списък въпроси: ръст, тегло, цвят на очите и косата, бенка като на Синди Крауфорд, два липсващи долни предни зъба и леко криви горни. Съобщава дори за охлузения гръден кош на Сара. Забелязва го предната вечер, докато я къпе.
— Как се е охлузила? — пита Бавния Ед.
— Блъсна се в масичката за кафе. Поне така каза Джес.
Бавния Ед спира да пише и вдига глава.
— Съмняваш ли се в думите й?
— Казвам ти, че бях на работа. — Майк изважда цигарите и вижда, че са мокри.
— Има ли нещо по-особено по екипа на Сара?
— Какво например?
— Фигури, декоративни мотиви, такива неща.
Майк разтрива чело, а после затваря очи.
Тате, къде си?
Гласът на Джес: Тръгвай веднага да търсиш дъщеря си. ВЕДНАГА!
Опитва да си спомни такива подробности, тези тъпи, безсмислени подробности — най-важното нещо сега е да намерят Сара. Но как да се справи с Бавния Ед?
— Името й е изписано с черен маркер върху етикета откъм вътрешната страна — съобщава Майк. — Якето е леко скъсано на предния джоб — десния преден… не — на левия. Точно така, левия. Фанг я свърши тая работа.
Кой е Фанг?
— Кучето ни.
Бавния Ед спира да пише. Измъква от джоба си пластмасово пликче и го отваря с тръсване на китката.
— Кога си виждал за последно твоя старец?
— Преди години. Защо?
— За колко години говорим?
— Нямам представа. Три, може и четири да са. За последно чух, че живее някъде във Флорида.
— Но си държи къщата тук, нали?
— Ед, не се засягай, ама какво общо има това с намирането на моята дъщеря?
— Виждали са Лу из града.
И сега Майк проумява.
— Сара не го познава — казва той, докато гледа как Бавния Ед си помага с химикалката, за да напъха очилата в пликчето. — Той не би опитал да я доближи, но даже да го стори — това е изключено, — дори да го направи, Сара няма да му повярва, понеже съм й казал, че дядо й е умрял много преди тя да се роди. Сара не би тръгнала нито с него, нито с когото и да било другиго. Тя знае колко опасни могат да бъдат непознатите. Не би се доверила никому, освен на мен и Бил.
Читать дальше