Дийн Кунц - Ускорение

— Представления ли?

— Той има четири нейни снимки. На първата е жива. После мъртва. На третата лицето й е отчасти забелено. На четвъртата главата и косата й са там, но меките тъкани на лицето ги няма, има само кокали, ухилен череп.

Както кръжеше плавно, ястребът изведнъж се стрелна към високата трева.

Бутилката напомни на Ралф Котъл, че има нужда да се подкрепи, и той отново отпи, за да даде опора на рухващия си кураж.

След изпълнена с алкохолни пари въздишка той продължи:

— На първия портрет, като жива, може да е била хубава, както твърди той. Не може да се каже, защото… тя е в ужас. Погрозняла е от ужас.

Високата трева, замряла досега под спойващата жега, се размърда за кратко в една точка, където перата удариха стъблата.

— Лицето на този първи портрет — рече Котъл — изглежда по-зле от онова в буркана. Много по-зле.

Ястребът изхвръкна от тревата и се издигна към небесата. Ноктите му стискаха нещо дребно, навярно полска мишка, която се бореше ужасено, или пък не. От такова разстояние не можеше да се каже със сигурност.

Гласът на Котъл беше като пила, стържеща по старинно дърво.

— Ако не направя точно каквото иска, той обеща да сложи и моето лице в буркан. И докато го изтръгва, ще ме държи жив и в съзнание.

В светлото прозрачно небе издигащият се ястреб отново стана черен и открояващ се като сянка. Крилата му разсичаха блестящия въздух, горещите струи бяха като кристалночистите води на река, по която той плуваше.

Смаляваше се, докато накрая изчезна, след като бе убил само онова, необходимо за оцеляването му.

Без да се люлее в люлеещия се стол, Ралф Котъл обясни, че живее в паянтова къща край реката. Имала две стаи и веранда с хубав изглед, била построена набързо през 30-те години на двайсети век и оттогава все повече се разпадала.

Преди много години някакви недодялани мъже отсядали там, докато били за риба. В нея нямало електричество. За тоалетна служела външна постройка. Единствената течаща вода била онази в реката.

— Мисля, че са ходили там, за да избягат от жените си — рече Котъл. — Да пият и да се напият. И сега за това служи.

Имало камина, която ставала за отопление и за готвене на нещо просто. Котъл се изхранвал с претоплени консерви.

Навремето къщурката била частна собственост. Сега принадлежала на общината, навярно взета заради неплатени данъци. Както голяма част от държавните земи, никой не се грижел за нея. Преди единайсет години Ралф Котъл я изчистил, опънал спалния си чувал и се настанил в нея. Не го безпокоели нито бюрократи, нито лесничеи. Наблизо не живеели съседи, нямало кой да го чуе дори. Къщурката се намирала далеч от населени места, което било добре дошло за Котъл.

И така до 3:45 предната сутрин, когато посетител с маска за ски го сръгал в ребрата и го събудил. Тогава уютното уединение изведнъж се превърнало в ужасяваща изолация.

Котъл бил заспал, без да угаси газовата лампа, на която четял каубойски романи и пиел. Въпреки осветлението той не могъл да запомни подробности за външността на убиеца. Не можеше да каже какви са приблизително ръстът и теглото му. Твърдеше, че гласът му не се отличава с нищо особено.

Били реши, че мъжът знае повече, но се страхува да каже. Тревогата, която се надигаше в избледнелите му сини очи, бе неподправена и силна, но не така неприкрита, както ужаса, който описа у непознатата жена на снимката, чието лице психарят бе „изтръгнал“.

Съдейки по дължината на тънките му като на скелет пръсти и внушителните кости на възлестите му ръце, навремето Котъл трябва да е бил в състояние да се отбранява. Сега, според собственото му признание, той бе слаб, не само емоционално и морално, но и физически.

Въпреки това Били се наведе напред и отново се опита да го убеди:

— Подкрепи ме пред полицията. Помогни ми…

— Аз не мога да помогна дори на себе си, господин Уайлс.

— Някога трябва да си знаел как.

— Не помня.

— Какво не помниш?

— Нищо. Нали ви казах, слаб съм.

— Май сам искаш да си такъв.

Вдигайки бутилката към устата си, Котъл се усмихна слабо и преди да отпие, каза:

— Нали знаете — кротките ще наследят земята.

— Ако не искаш да го направиш заради себе си, направи го заради мен.

Котъл облиза устните си, силно напукани от жегата и дехидратиращия ефект на уискито, и каза.

— Защо ми е?

— Кротките не стоят настрана, докато някой го унищожават. Кротките не са страхливци. Това са два различни вида хора.