Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— Ще изпратя човек да я наблюдава. Не смятам, че е необходимо, но вие ще се чувствувате по-сигурен.

Грийнбърг погледна часовника си.

— Така е. Благодаря.

— Да побързаме. Слушайте сега. Ще оставим нещата да поемат нормалния си ход. Полицейски писания, вестници, всичко. Никакви прикрития, никакви контрапоказания, нищо, което да попречи на нормалното любопитство или на съвършено нормалните ви реакции. Някой е влязъл с взлом в апартамента ви и го е съсипал. Това е всичко, което знаете… Има и още нещо. Сигурно няма да ви хареса, но смятам, че е най-доброто и най-сигурното.

— Какво?

— Смятаме, че мис Балантайн трябва да съобщи в полицията за телефонния разговор.

— Хайде де! Този, който се е обадил, е очаквал да ме намери там в четири часа сутринта. Такива неща не се разгласяват. Особено ако сте стипендиант и смятате да намерите работа в някой музей. Те още уважават Маккинли 15 15 Уилям Маккинли — президент на САЩ от 1897 до 1901 г., известен със строгите си морални принципи — Б. пр. .

— Гузният негонен бяга, доктор Матлок… Просто някой й се е обадил по телефона, питал за вас, цитирал Шекспир и съвсем не на място споменал някаква чужда дума или град. Тя била дяволски разгневена. Няма да отделят повече от пет реда във вестниците, но след като в апартамента ви е имало взлом, логично е да го съобщи.

Матлок мълчеше. Отиде до ъгъла на корта и вдигна топката.

— Значи ще се правим на кръгли нули, които всеки подритва както си поиска. Не знаем какво се е случило, просто то не ни харесва.

— Точно така. Няма нищо по-убедително от един пострадал, който се оплаква на всички. Поискайте да ви изплатят застраховка за старите ви книги… Трябва да тръгвам. В сградата няма толкова много пожарогасители. Нещо друго? Какво ще правите сега?

Матлок удари топката в пода.

— Случайна покана. Случайно получена след няколко бири в „Африканската общност“. Поканен съм на сценичен вариант на оригинални африкански ритуали. Довечера в десет, в подземието на Зала „Лумумба“. Преди беше седалище на студентското братство „Алфа Делта“ 16 16 В студентските братства, наименовани с гръцки букви, членуват младежи от висшето общество — Б. пр. . Мога да ви уверя, че доста бели членове на епископалната църква се обръщат в гробовете си по този повод.

— Пак не ви разбирам, докторе.

— Защо не сте си научили урока… Зала „Лумумба“ фигурира на видно място във вашия списък.

— Съжалявам. Ще ми се обадите ли утре сутринта?

— Да.

— Ще ти викам Джим, ако ме наричаш Джейсън.

— Съгласен, макар и без целувка.

— Добре. Поупражнявай се още малко. Ще поиграем, когато всичко това свърши.

— Готово.

Грийнбърг излезе. Огледа тесния коридор в двете посоки, доволен, че няма жива душа — никой не го беше видял на влизане и на излизане от корта. От стените се чуваше непрекъснато тупкане. Всички кортове бяха заети. На завоя към преддверието Грийнбърг се зачуди защо спортните зали в Карлайл са толкова оживени в единайсет часа сутринта. В неговия университет не беше така, поне преди петнайсет години. Единайсет часа сутринта беше време за занятия.

Чу особен звук, който не приличаше на удар с топка в плътно дърво, и бързо се обърна.

Никой.

Влезе в голямата зала и пак се обърна. Никой. Бързо излезе.

Звукът, който беше чул, бе от заяла брава. Идваше от вратата до корта на Матлок. От нея излезе човек, който също като Грийнбърг преди по-малко от минута огледа тесния коридор. Но вместо да остане доволен, че няма никой, се разтревожи. Упоритата брава му попречи да види кой се срещна с Джеймс Матлок.

Вратата на четвърти корт се отвори и в коридора се появи Матлок. Човекът на два-три метра от него се стресна, вдигна пешкира към лицето си и отмина с кашлица.

Но не беше достатъчно бърз. Матлок го позна.

Беше снощният полицай — същият, който го нарече „докторе“ и който не се съмняваше, че безредиците в студентското градче са причинени от дългокоси типове.

Матлок се загледа в отдалечаващата се фигура.

Над голямата готическа врата при внимателно вглеждане или при падане на слънчевите лъчи под определен ъгъл можеше да се види неясен отпечатък на гръцките букви „Алфа“, „Делта“, „Фи“. Бяха издълбани преди десетки години и никаква обработка с пясък под налягане или студентски вандалщини не можеха да ги заличат напълно. Къщата на братството „Алфа Делта Фи“ имаше съдбата на други подобни сгради в Карлайл. Нейната поредица от директори не можа да намери сили да приеме неизбежното. Къщата беше продадена на негрите — с цялото имущество, с пробития покрив и тежката ипотека.