Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Тя заговори кротко, но от напрежението в гласа й Матлок разбра, че е силно уплашена:

— Преди около два часа, точно в четири без петнайсет, иззвъня телефонът ми. Човекът — беше мъж — търсеше теб. Аз спях и предполагам, не съм говорила свързано, но се престорих на силно разгневена, дето допуска, че си при мен… Не знаех какво да правя… Обърках се…

— Добре, разбирам. После?

— Каза, че не ми вярва. Че съм лъжкиня. Аз… аз бях толкова смаяна, че някой може да ми се обажда по това време, в четири без петнайсет, и да ме нарича лъжкиня… Обърках се…

— И какво му каза?

— Въпросът не е какво казах аз, а какво каза той. Каза ми да ти предам да… „не се криеш зад хоризонта“ и „да не осветяваш кълбото ни от другата страна“. Повтори го два пъти! Каза, че е груба шега, но ти ще я разбереш. Беше много страшно!… Разбираш ли какво е имал предвид?

Матлок влезе покрай нея в дневната. Затърси цигарите си, като се стараеше да запази спокойствие. Тя го последва.

— Какво е искал да каже?

— Не съм сигурен.

— Има ли нещо общо с… това? — посочи с ръка стаята.

— Едва ли.

Той запали цигара, като се чудеше какво да й каже. Хората на Нимрод не си бяха губили времето при откриване на връзките му. Ако беше Нимрод.

— Какво искаше да каже с това… „криене зад хоризонта“? Звучи като загадка.

— Мисля, че е някакъв цитат.

Ала Матлок не мислеше, а беше сигурен. Спомни си точно думите на Шекспир:

— Какво значи?

— Не знам. Не го помня… Бъркат ме с някого. Това е единственото обяснение… Какъв беше гласът?

— Нормален. Сърдит, но без да повишава тон.

— Не ти ли е познат? Не си ли го чувала преди?

— Не знам. Не мисля, но…

— Но какво?

— Ами беше обработен глас, актьорски.

— Човек, свикнал да изнася лекции.

Матлок направи изявление, а не зададе въпрос. Цигарата му закиселя и той я смачка.

— Да, може да се каже.

— Това свежда възможностите до около осемдесет души в градчето.

— Правиш изводи, които не разбирам! Значи този разговор е имал нещо общо с това тук.

Матлок усети, че много приказва. Не искаше да забърква Пат, не биваше. И все пак някой се беше опитал да я замеси и това създаваше огромни усложнения.

— Възможно е. Според най-авторитетните източници имам предвид телевизионните детективи, крадците проверяват дали хората са си вкъщи и чак тогава грабят. Вероятно са ме проверявали.

Момичето задържа с поглед неспокойните му очи.

— Не си ли бил вкъщи тогава? В четири без петнайсет?… Въпросът не е от любопитство, скъпи, просто искам да знам.

Той се изруга наум. Виновни бяха изтощението му, епизодът у Бийсън, шокът от състоянието на апартамента. Разбира се, че въпросът не бе зададен от любопитство. Беше си вкъщи в четири без петнайсет.

— Не съм сигурен. Не ми беше до времето. Вечерта се оказа дяволски дълга. — Засмя се глупаво. — Бях у Арчи Бийсън. Обсъждането на семинари с млади преподаватели се придружава с много пиене.

Тя се усмихна.

— Не ме разбра. Не ме интересува какво си правил… Е, всъщност интересува ме, но точно сега не разбирам защо ме лъжеш… Бил си тук преди два часа, онзи разговор не е никаква проверка и ти го знаеш.

— Прекаляваш. Разбрали сме се да не се месим в работите един на друг.

Матлок беше груб. И грубостта му, както лъжата, беше явно фалшива. Колкото и да се бе бунтувал в миналото, той бе благ човек и тя го знаеше.

— Добре. Извинявай. Ще ти задам още един въпрос и си тръгвам… какво означава „Omerta“?

Матлок занемя.

— Какво каза?

— Човекът на телефона употреби думата „Omerta“.

— Как?

— Съвсем небрежно. Каза, че е само напомняне.

Оперативният работник Джейсън Грийнбърг влезе през неоградената врата на корта за скуош 14 14 Игра, подобна на тениса, при която топката се посреща от стена — Б. пр. .

— Доста пот проливате, доктор Матлок.

— Не бих искал да я анализират… Във всеки случай идеята беше ваша. На мен щеше да ми е добре и в кабинета на Кресъл или някъде в центъра.

— Така е за предпочитане… Все пак трябва да говорим бързо. Вписаха ме в дневника като инспектор по застраховките. Проверявам пожарогасителите в коридорите.

— Нищо чудно да имат нужда от проверка. — Матлок отиде в ъгъла, където сивата му тениска беше увита в пешкир. Разви го и я навлече през главата си. — Какво ново? Миналата нощ беше малко бурна.