Робърт Лъдлъм: Документът на Матлок

Ралф Лоринг се извърна с отвращение.

Движението се задръстваше все повече. Лоринг вече се беше приготвил да извърви пеша двайсетте и няколко пресечки до квартирата си, когато пред него се закова бяло волво.

— Влизай! Имаш глупав вид с тази вдигната ръка.

— А, ти ли си? Много ти благодаря. — Лоринг отвори вратата, намести се на малката предна седалка и нагласи чантата на коленете си. Вече нямаше нужда да крие тънката черна верижка около китката си. И Кренстън бе оперативен работник — специалист по задграничните маршрути 2 2 На наркотиците. Споменатите по-долу служби и отдели са от Бюрото за борба с наркотиците към Министерството на правосъдието на САЩ — Б. пр. . Беше извършил голяма част от подготвителната работа по задачата, за която сега отговаряше Лоринг.

— Съвещанието продължи доста дълго. Стигнахте ли донякъде?

— Дадоха зелена улица.

— Крайно време беше.

— Добре, че бяха двамата заместник-министри и разтревоженото послание от Белия дом.

— Чудесно. Отдел „Сухопътен“ получи тази сутрин последните доклади на „Средиземноморските сили“. Извършва се спешна и повсеместна смяна на маршрутите. Потвърдено е. Полетата в Анкара и Кония на север, обектите в Сиди Барани и Рашид, та дори и алжирските контингенти системно съкращават добивите. Това ще пообърка нещата.

— Какво искаш, по дяволите? Мислех, че целта е да ги унищожим. Не може да ви се угоди.

— И ти нямаше да си доволен. Можем да упражняваме контрол само върху известни маршрути, а какво, за Бога, знаем за места като Порто Белокрус, Пилкомайо — половин дузина труднопроизносими имена в Парагвай, Бразилия, Гвиана? Това е някаква съвсем нова дяволска игра, Ралф.

— Включете агенти със специално предназначение. ЦРУ гъмжи от тях.

— Изключено. Нямаме право да искаме от тях дори географски карти.

— Това е тъпотия.

— Те се занимават с шпионаж, а ние трябва да сме чисти. При държаме се стриктно към Интерпол, без мръсни номера. Мислех, че знаеш.

— Знам — отвърна уморено Лоринг. — Но все пак е тъпотия. — Ти си гледай Нова Англия. Ние ще се справим с пампасите или каквото е там.

— Нова Англия включва няколко щата и е същински микрокосмос. Точно това ме плаши. Къде останаха всички онези поетични описания на селски огради, духът на янките и обвити с бръшлян тухлени стени?

— Това тук е нова поезия. Трябва да свикваш.

— Съчувствието ти е трогателно.

— Благодаря.

— Изглеждаш обезсърчен.

— Времето е недостатъчно…

— Винаги е така.

Кренстън вмъкна малката кола в скоростното платно само за да попадне в задръстването на ъгъла на Небраска и Осемнайсета улица. Нагласи лоста за скоростите на неутрално положение, въздъхна и сви рамене. Загледа се в Лоринг, втренчен безучастно в предното стъкло.

— Поне имаш зелена улица. И това е нещо.

— Разбира се. С неподходящ човек.

— А… разбирам. Това той ли е? — Кренстън посочи с глава чантата на Лоринг.

— Той. От деня на раждането му.

— Как се казва?

— Матлок. Джеймс Б. Матлок. Б-то е съкращение на Барбър — много старо семейство, по-скоро две много стари семейства. Джеймс Матлок, бакалавър на хуманитарните науки, магистър на хуманитарните науки, доктор по философия. Виден капацитет в областта на социалните и политическите въздействия върху литературата през епохата на кралица Елизабет. Какво ще кажеш?

— Господи! Това ли е специалността му? И къде ще започне да подпитва? На факултетните чайове за пенсионирани професори?

— Не. Поне в това отношение всичко е наред, много е млад. Квалификацията му е включена в това, което Службата за сигурност нарича „не без недостатъци, но способен да намери изход от всяко положение“. Прекрасен израз, нали?

— Вдъхновяващ. Какво означава?

— Предполага се, че характеризира човек, който не е съвсем чист. Може би е стъпил накриво в армията или е разведен. Допускам, че е по-скоро армията. Но въпреки това непреодолимо препятствие хората го харесват.

— Вече и на мен ми харесва.

— Там е лошото. И на мен.

Смълчаха се. Явно беше, че Кренстън достатъчно дълго бе вършил оперативна работа и разбираше кога негов събрат професионалист има нужда да поразмишлява насаме. Сам да стигне до някои заключения или да осмисли нещата. В повечето случаи беше лесно.

Ралф Лоринг мислеше за човека, чийто живот лежеше, подробно описан, в чантата му, пресят от десетки източници на данни. Казваше се Джеймс Барбър Матлок, но личността зад името отказваше да се появи във фокус. А това безпокоеше Лоринг — животът на Матлок беше оформен от тревожни, дори бурни противоречия.