Робърт Лъдлъм: Документът на Матлок

— Това е спорен въпрос. Ако обвиненията му са подплатени с факти, естествено, че не мога да им обърна гръб. От друга страна, никой президент на университет в наши дни няма да сътрудничи открито с правителствено учреждение единствено въз основа на предположения. Ще ме извините, мистър Лоринг, но твърде много хора във Вашингтон са използували академичните среди за свои цели. Имам предвид по-специално университетите Колумбия, Бъркли, колежа в Мичиган, а и не само тях. Обикновените полицейски дела са едно нещо, проникването… е нещо съвсем различно.

— „Проникване“? Това е доста силна дума — отбеляза Матлок.

— Може и да е. Ще оставя термините за мистър Лоринг.

Кресъл взе чашата си.

— Мога ли да попитам защо сте се спрели на нас — на Матлок и на мен?

— И това ще бъде пояснено от мистър Лоринг. И все пак, Сам, тъй като аз отговарям за твоето присъствие, ще ти кажа какви са моите основания. Като декан си по-настроен на вълните на студентското градче от всеки друг… Освен това ще се усетиш, ако мистър Лоринг и колегите му превишат правата си… Мисля, че това е всичко, което трябва да кажа. Отивам на събрание. Тази вечер ще говори филмовият продуцент Строс и аз трябва да се появя.

Сийлфонт остави чашата си на подноса върху барчето. Тримата мъже станаха.

— Още нещо преди да тръгнете — каза Кресъл, смръщил чело. — Да предположим, че един от нас или и двамата решим, че не желаем да участвуваме в… работата на мистър Лоринг?

— Тогава откажете. — Ейдриън Сийлфонт се отправи към вратата на библиотеката. — Изобщо не се чувствувайте задължени — държа това да е пределно ясно. Мистър Лоринг разбира. Приятна вечер, господа.

Сийлфонт излезе във вестибюла и затвори вратата.

Тримата мъже останаха в стаята безмълвни и неподвижни. Чуха как се отвори и затвори външната врата. Кресъл погледна Лоринг.

— По всичко личи, че е ваш ред.

— Обикновено е така при подобни случаи. Но нека ви разкрия моето положение — то отчасти ще обясни тази среща. Първото, което трябва да знаете, е, че работя в Бюрото за борба с наркотиците към Министерството на правосъдието.

Кресъл седна и отпи от чашата си.

— Нали не сте пристигнали, за да ни кажете, че четирийсет процента от студентския състав употребява различни видове наркотици? Защото това не е ново за нас.

— Не, не съм. Допускам, че тези неща са ви известни. Всеки ги знае. Все пак не съм сигурен в процента. Струва ми се занижен.

Матлок допи питието си и реши да си налее още. Заговори, докато се приближаваше към обкованото с мед барче:

— Занижен или завишен, но в сравнение с другите студентски градчета нямаме основание за паника.

— Така е. Поне не в това отношение.

— Нима има и нещо друго?

— Доста неща.

Лоринг отиде до бюрото на Сийлфонт и се наведе да вдигне чантата си от пода. Очевидно държавният служител и президентът на Карлайл бяха разговаряли преди идването на Матлок и Кресъл. Лоринг сложи чантата на бюрото и я отвори. Матлок седна пак на стола си.

— Бих искал да ви покажа нещо.

Лоринг бръкна в чантата и извади плътна сребриста напечатана страница, срязана по диагонал като с назъбена ножица. Сребристото покритие беше зацапано от често пипане и имаше мазни, прашни петна. Приближи се до стола на Матлок и му я подаде. Кресъл стана и отиде при тях.

— Това е някакво писмо. Или известие. С цифри — каза Матлок. — Мисля, че е на френски… не, на италиански е. Не мога да го разчета.

— Отличен, професоре — рече Лоринг. — Смесица е от двата езика, без особени предпочитания към единия или другия. Всъщност това е писмената форма на корсиканския диалект. Използува се в южната, хълмистата част на острова. Подобно на етруския не се поддава на цялостен превод. Но кодовете, които се използуват, са толкова прости, че всъщност не са никакви кодове. Не смятам дори, че са замислени като такива: прекалено са малобройни. Тъй че това тук ни дава достатъчно сведения.

— И какви са те? — попита Кресъл и пое от Матлок странния документ.

— Най-напред бих искал да ви разясня как попадна у нас. Без това обяснение информацията е неразбираема.

— Говорете.

Кресъл подаде мръсния сребрист лист на Лоринг, който го отнесе при бюрото и внимателно го прибра обратно в чантата.

— Един куриер — това е човек, който обикаля определени места, източници на наркотици, и пренася инструкции, пари, известия и тъй нататък — напусна преди шест седмици страната. Всъщност той беше повече от куриер и стоеше доста високо в йерархията на разпространението на наркотиците. В действителност си караше отпуската по Средиземноморието и пътем изпълняваше някои задачи. Може би е проверявал капиталовложенията… Във всеки случай бил убит от планинци в местността Торос Даглари в Турция, където има обширни макови полета. Та той закрил там всички операции и последвала разправата. Звучи правдоподобно — средиземноморските полета се закриват повсеместно и се местят в Южна Америка… Този документ бил намерен скрит в дрехите на трупа. Както сами видяхте, минал е през доста ръце. Бил е предмет на много наддавания от Анкара до Маракеш. Най-после го е купил таен агент на Интерпол и те ни го изпратиха.