Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— От Торос Даг… как беше там… чак до Вашингтон. Голямо пътешествие е направила хартийката — отбеляза Матлок.

— И доста скъпичко ни излезе — допълни Лоринг. — Само че сега не е във Вашингтон, а е тук. От Торос Даглари до Карлайл, щата Кънектикът.

— Предполагам, че това не е случайно и означава нещо. — Сам Кресъл седна, като наблюдаваше неспокойно държавния служител.

— Означава, че информацията в документа засяга Карлайл.

Лоринг се опря на бюрото и заговори спокойно, без напрежение. Приличаше на преподавател, който обяснява на класа суха, но необходима математическа теорема:

— В документа се казва, че след три седмици, на десети май, ще има конференция. Цифрите са географските координати на Карлайл — дължина и ширина спрямо Гринуич, с точност до една десета. Самият документ идентифицира притежателя си като един от поканените. Всеки или има допълващата го половина, или е изрязан по шаблон, с който трябва да съвпадне — просто допълнителна мярка за сигурност. Липсва обаче точното местоположение.

— Чакайте, чакайте. — Гласът на Кресъл беше контролиран, но остър — той се вълнуваше. — Не избързвате ли, Лоринг? Давате ни несъмнено поверителна информация, преди да сте изложили исканията си. Управата на нашия университет не е заинтересована да бъде превърната в правителствен орган за разследване. Преди да навлезете във фактите, кажете какво искате от нас.

— Извинете, мистър Кресъл. Дадохте ми думата и аз се възползувам от това, но явно зле.

— Дяволски зле за опитен човек като вас.

— Почакай, Сам. — Матлок вдигна ръка от ръчката на стола. Внезапната враждебност на Кресъл му се видя неуместна. — Сийлфонт каза, че имаме право да откажем всичко, което поискат от нас. Ако упражним това си право, както вероятно и ще постъпим, бих искал да е в резултат на обмислена преценка, а не на сляпа реакция.

— Не ставай наивен, Джим. Получаваш поверителна или секретна информация и в момента вече си замесен. Не можеш да отречеш, че си я получил, не можеш да кажеш, че нищо не се е случило.

Матлок погледна към Лоринг. — Вярно ли е това?

— До известна степен, да. Няма да ви лъжа.

— Тогава защо трябва да ви слушаме?

— Защото е замесен тукашният университет, и то от години. Положението е критично. Толкова критично, че са ни останали само три седмици, през които да направим нещо въз основа на наличните сведения.

Кресъл стана от стола, пое си дълбоко дъх и бавно издиша.

— Създавате криза, без да ни дадете доказателства, и насилствено ни намесвате. Кризата отшумява, но документите сочат, че университетът е бил негласен участник в едно федерално разследване. Такъв беше случаят в университета в Уисконсин. — Кресъл се обърна към Матлок: — Помниш ли, Джим? Шест дни имаше бунтове в градчето. Половин семестър загубен за обяснения.

— Но тогава беше замесен Пентагонът — отбеляза Лоринг. — Обстоятелствата бяха съвсем различни.

— Смятате ли, че Министерството на правосъдието е по-лесно смилаемо? Прочетете някой студентски вестник.

— За Бога, Сам, остави човека да говори. Ако не искаш да слушаш, върви си. Аз искам да чуя какво ще каже.

Кресъл погледна Матлок.

— Добре. Мисля, че разбирам. Говорете, Лоринг. Но помнете, не поемаме никакви задължения. И не сме длъжни да спазваме каквито и да било условия за поверителност.

— Ще разчитам на здравия ви разум. — Дано не сбъркате.

Кресъл отиде до барчето и напълни чашата си. Лоринг седна на ръба на бюрото.

— Ще започна с въпрос. Чували ли сте някога думата „Нимрод“?

— Нимрод е староеврейско име — отвърна Матлок. — От Стария завет. Потомък на Ной, владетел на Вавилон и Ниневия. Легендарни успехи като ловец, които засенчили по-важния факт, че е основал и изградил великите градове на Асирия и Месопотамия.

Лоринг се усмихна.

— Отново отличен, професоре. Ловец и строител. Имах предвид нещо по-съвременно обаче, когато ви попитах за Нимрод. — Тогава не, не съм чувал. А ти, Сам? Кресъл се върна на стола си с чаша в ръка.

— Дори това, което ти току-що каза, не ми беше известно. Мислех, че Нимрод е вид блесна за риболов. Много добра за пъстърва.

— Тогава ще ви дам малко основна информация… Не възнамерявам да ви отегчавам със статистически данни за наркотиците. Сигурен съм, че постоянно ви бомбардират с тях.

— Да, постоянно — потвърди Кресъл.

— Но има и една географска статистика, за която може би не знаете. Концентрирането на трафика на наркотици в щатите на Нова Англия нараства със скорост, надхвърляща темповете във всички други части на страната. Тенденцията е обезпокоителна. От хиляда деветстотин шейсет и осма година се забелязва системно нарушаване на юридическите процедури… Ще ви го обясня в географска перспектива. В Калифорния, Илинойс и Луизиана контролът на наркотиците поне позволява да се задържи равнището. Това е максимумът, който можем да постигнем, докато на международните споразумения им покарат зъби. Но не и в Нова Англия. В тази част нарастването става с бесни темпове. Това се отразява зле на колежите.