Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Беше треньорът на университетския отбор по ръгби, преподаваше и физкултура. Неговите наркотици бяха марихуана и амфетамини, предишният му източник — Хартфорд. Минаваше за пласьор в студентското градче, а не за консуматор. Въпреки че вече не се обръщаше към източника си в Хартфорд, банковите му сметки, управлявани чрез подставени лица, продължаваха да набъбват. Извод: Нимрод.

И още един. Този път Матлок се изплаши. Беше заместник-деканът по приема на студенти. Възпитаник на Карлайл, върнал се в университета след кратка кариера в търговията. Беше ярка, щедра личност, горещ привърженик на Карлайл. Обичан от всички ентусиаст в тези дни на цинизъм. И той бе разпространител, а не консуматор. Прикриваше се умело чрез второстепенни пласьори.

— Предполагаме, че е върнат тук чрез организацията на Нимрод. Постът му е добър от негова гледна точка.

— Но това направо ме плаши. Родителите мислят този кучи син за нещо средно между космонавт и свещеник.

— Както казах, постът му е подходящ за целта. Помните ли? Споменах пред вас и Кресъл: хората на Нимрод имат интереси, надхвърлящи наркотиците.

— Но не знаете какви.

— Ще трябва да научим, иначе… Ето ги и младежите.

Списъкът с имена на студенти се стори безкраен на Матлок. Бяха 563-ма от общо 1200. Държавният служител призна, че много от тях са включени не защото са наркомани, а поради връзките им в студентското градче. Клубовете и братствата бяха известни като центрове за събиране на средства за купуване на наркотици.

— Нямаме време да проверяваме всяко име. Търсим връзките, каквито и да са, колкото и да са слаби. Трябва да открием всички пътища. Този списък има и друга страна, не знам дали я забелязахте.

— Разбира се. Поне така мисля. Двайсет или трийсет имена в него са на деца на много влиятелни личности. В промишлеността, в правителството. Ето — посочи Матлок. — От кабинета на президента, ако не греша. Мисля, че не греша.

— Виждате ли — усмихна се Лоринг. — Това има ли значение?

— Не знаем. Възможно е. Пипалата на Нимрод бързо се разпростират. Затова се вдигна тревога. Неофициално казано, може да има последствия, каквито никой не е и сънувал…

— Боже мой! — тихо каза Матлок.

— Именно.

Двамата чуха входната врата да се отваря и затваря. Като по рефлекс Лоринг спокойно издърпа книжата от ръката на Матлок и бързо ги прибра в чантата. Затвори я и направи нещо неочаквано. Безшумно, почти незабелязано дръпна назад сакото си и уви пръсти около дръжката на револвер в малък калъф, привързан към гърдите му. Матлок се изненада. Не можеше да откъсне поглед от скритата ръка.

Вратата се отвори и в библиотеката влезе Ейдриън Сийлфонт. Лоринг нехайно извади ръката си изпод сакото. Сийлфонт заговори приветливо:

— Толкова се старая. Честна дума. Мога да проумея обидните епитети, дори и сплетените с шнурове коси. Но враждебността ме смущава. Всеки човек, минал трийсетте години, е естествен враг на тези младежи.

— Имате предвид Строс, нали? — запита Матлок.

— Да. Някой му зададе въпроса за влиянието на „новата вълна“. Той отговори, че „новата вълна“ е древна история. „Праисторическа“, както се изрази… Няма да ви преча, господа. Все пак бих искал да знам за Кресъл, мистър Лоринг. Джеймс очевидно е приел.

— Мистър Кресъл също, сър. Той ще действува като свръзка между нас.

— Разбирам. — Сийлфонт погледна Матлок. В очите му се четеше облекчение. — Джеймс, вече мога да ти го кажа. Крайно съм ти задължен, че си решил да помогнеш.

— Не смятам, че съм имал друг избор.

— Нямаше. Най-много ме плашеше възможността за такова пълно въвличане. Мистър Лоринг, искам да ме уведомите веднага щом научите нещо конкретно. След това ще сторя каквото пожелаете. Искам единствено да ми предоставите доказателства и ще имате моето пълно, официално съдействие.

— Разбирам, сър. Бяхте много отзивчив. Повече, отколкото се надявахме. Много ценим това.

— Както каза Джеймс, нямаме избор. Но трябва да ви наложа ограничения — най-важното ми задължение е към този университет. Студентските градчета може да ви изглеждат спокойни, но мисля, че това е повърхностна оценка… Вие имате още да работите, а аз трябва да дочета нещо. Лека нощ, мистър Лоринг. Лека нощ, Джеймс.

Матлок и Лоринг кимнаха за лека нощ и Ейдриън Сийлфонт затвори вратата след себе си.

Към един часа главата на Матлок не побираше повече. Главните елементи — имена, източници, предположения — бяха заключени в паметта му, нямаше никога да ги забрави. Не че бе в състояние да издекламира всичко наизуст — това не беше нужно. Но при вида на определен човек от списъците паметта му щеше да задействува. Знаеше, че Лоринг е прав по този въпрос. Затова настояваше Матлок да повтаря имената на глас по няколко пъти.