Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Сетне погледна заместник-министъра, които се взираше в лицето й, сякаш искаше да прочете мислите й. Тя дръзко отвърна на погледа и сякаш предизвикателно рече: „Хайде де, стреляй, ако смееш!“

И тогава той натисна спусъка, само че преди това ръката му се отмести. Оръжието сякаш кихна. Замръзнала от ужас, Елена видя как на челото на външния министър се появи малка червена дупка. По бялата риза цъфнаха едри капки кръв, Виър се свлече на килима зад бюрото.

Боже мой! Саймън Доусън! Той беше… да, неговото име бе прочела в старите вестникарски изрезки. Името на по-млад съученик, превърнал се в личен помощник и протеже.

Погрешно бе преценила.

Доусън бе по-високият в йерархията. Той бе контролерът.

Гледаше я с ледена усмивка.

— Беля, а? Направо неприятно! Не биваше да прекъсваме такава успешна кариера почти по средата. Но не ми оставихте избор. Прекалено много му казахте. Той е прекалено умен човек… хм, беше… и щеше бързо да улови изпуснатото. Тц, така не можеше да стане… но вие не разбирате това, нали?

Приближи се до нея и се наведе, докато лицето му почти се допря до нейното и тя усети дъха му.

— Рупс бе може би малко нещо ленив, но не и лишен от интелект. Напротив! Какво си мислите, че направихте? Защо му надрънкахте тези неща за Прометей, а? Къде си пъхате носа! Но я сега да поговорим малко за вас самата!

Саймън Доусън. Защо не бяха прозрели в нещата. Лесно и логично бяха елиминирали Майлс Пармуър. Със същата логика би трябвало да отпадне и Рупърт Виър. Защото бе на прекалено видно място. Истинският контрол би трябвало да е в ръцете на някой на пръв поглед далеч по-безличен човек — някой от заместниците, от екипа, — лице, което използва нищо неподозиращия си началник и действа благодарение на неведението му.

— Значи той си е останал в неведение, а? — внезапно попита Елена и се усмихна.

— Рупс ли? Ами да. Защо да знае? Винаги е разчитал на съветите, на мнението ми. Но пък имаше чар и ми вършеше работа. Човек като мен има нужда именно от харизматична марионетка. Имаше — минало време.

Под погледа му Елена отстъпи назад, но той я последва.

— Говорите така, защото Англия вече подписа договора, нали?

— Точно така. Някъде преди пет минути. Но коя сте вие? Май не сме се запознавали официално? Или не е така?

Браунингът в ръката му не трепваше. От вътрешния джоб на сакото извади плоска метална кутия, приличаше на цифрово устройство. Бе нещо доста сложно — май джобен компютър.

— Я да видим какво ще каже Мрежата — измърмори Доусън и насочи апаратчето към нея.

Удивително! Незабавно лицето й се появи на малък екран течни кристали. Той заблестя, затрептя и замига — по него бягаха стотици чужди лица. Докато се появи съвпадаш образ.

— Я, гледай ти. Елена Петреску — прочете той електронния надпис под снимката й. — Родена през 1969 г. в Букурещ, Румъния. Единствена дъщеря на Андрей и Симона Петреску. А. Петреску е водещият експерт криптограф в страната. Интересно, много интересно…

Той четеше по-нататък, спираше се и я гледаше, като цъкаше и се усмихваше.

— … изведена от Румъния с цялото си семейство точно преди преврата от 1989 г. от… Никълъс Брайсън. Я гледай ти! Омъжена за същия. Е, повече от ясно. И двамата сте служители на Управлението, нали? Били сте разделени пет години… я, тук има още по-интересни неща. Купували сте си овулационни стимуланти. Искали сте да забременеете по-лесно, нали? Но не се е получило, както разбирам… хм, да. Редовни седмични посещения при психотерапевт… удивително. От какво сте страдали? Във връзка с политическото ви невъзвращенство или службата в свръхсекретното Управление? Или бракът не е вървял?

Може би насмешката, с която Доусън четеше справката, или специфичният му тон накара Елена да потръпне. В същото време забеляза, че вниманието му е в екрана и почти е забравил за оръжието.

— Има изтичане на информация около вашите планове — неочаквано се обади тя.

— Знаете ли, изобщо не ме интересува — весело й отвърна Доусън.

— О, много се съмнявам. Вие се уплашихте и убихте Виър само защото той нареди да се обадите на МИ-5. А на тях трябва да се дадат обяснения — какво съм казала, как и прочие.

— Я гледай ти! Че ЦРУ и МИ-5, и МИ-6, и тем подобните трибуквени шпионски централки са вече неутрализирани. Само шибаното Управление ни отне повече време — може би заради параноичната ви структура. Макар че именно пословичната ви секретност ни улесни да ви парализираме. Странно е, като си помисли човек как вие толкова години не сте разбрали, че времето ви отдавна е минало, че сте извън него. Че сте анахронизъм. А онези глупаци от АНС са потъвали до шия в огромния по обем трафик — електронна поща, клетъчни телефони, целия Интернет. Боже мой, че всичко това е вече реликва от студената война. Все едно Съветският съюз не се е разпадал. Все едно, че червената заплаха отново ви дебне, а? А само като си помисля, че едно време АНС бе върхът на американското контраразузнаване, най-голямата централа, най-добрата. Е, мина това време, отдавна отлетя! Ами ЦРУ? Онези тъпанари, които ни подлъгаха да бомбардираме китайското посолство в Белград, а пък в същото време нямаха и идея, че Индия имала ядрено оръжие! За Бога! От всички некадърници те са най-големите! Колкото по-малко говорим за тях, толкова по-добре. Разузнавателните централи принадлежат към човешкото минало. И за това няма какво толкова да се чудим защо се опитвахте да спирате възхода на Прометей — вие сте си динозаври, които безсилно ръмжат срещу неизбежността на еволюцията! Но няма да мине и седмица и всички ще разберат за вашата гибел. На брега на езерото ще бъде осигурен нов глобален ред, а добруването на човечеството ще бъде факт както никога преди!